Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Съществото изчезна заедно със светкавицата. Остана само бледа сянка, залязваща луна или паднал ангел, който се предаваше на морето.
Рок все още стоеше прав и стискаше найлоновото въже. Аз незнайно защо бях паднал на колене, въпреки че светкавицата дори не ме докосна. Падналият електрически заряд бе оставил във въздуха тревожен и в същото време опияняващ мирис — йонизирана свежест, ухаеща божествено, и катранен дъх, който вонеше като в ада. Над нас се спусна тайнствена тишина. И двамата се взирахме в празния океан, сливащ се с мастиления мрак на небето. Мълниите се успокояваха, а гръмотевиците отекваха в далечината. Бурята премина пика си в мига, в който бяхме докоснати от мощта й.
Скатът си беше заминал.
Изправих се и сложих ръка на подгизналото рамо на Рок. Той се обърна към мен, очите му бяха спокойни. И двамата бяхме видели едно и също. Буревестникът не беше сън, а реален като зейнал гроб и красив като ангел в полет. Заедно бяхме станали свидетели на чудо.
Ева ни извика от стълбището. Видях я да излиза под дъжда, наметнала дъждобран над главата си. Искаше да се увери, че сме добре. Рок слезе на мостика, мина покрай нея и влезе вътре. Ева ме повика пак и зачака отговор.
Аз се обърнах още веднъж към океана.
Поглъщане
Беше заради светкавицата. Тя ни превърна в животни. Само близката среща със смъртта може да ти изпържи така мозъка.
Никой на яхтата не бе ранен, но всички сякаш бяхме заредени с електричество. Светкавицата проникна под палубата, плъзна нагоре, премина през мачтата и железните плочи, на които бяха прикрепени пантите, влезе в печката, хладилника, машинното и таблото и изгори лабиринта от корабна електроника. Радиостанцията и радарът замлъкнаха. Светлините в каютите угаснаха като духнати свещи на торта. Яхтата се потопи в зловеща задимена тъмнина. За мен тя се оказа странно стимулираща. Движението слепешком увеличи възбудата, останала от падналия гръм и придаде на хаоса странно, но не и неприятно усещане за интимност. Не спирах да бръщолевя развълнувано за ската, но нито Кенди, нито Ева изглеждаха заинтригувани. Бяха заети с непосредствената катастрофа. В халата на Белочек Кенди приличаше на измъкнал се от черупката си охлюв. Тя безрезултатно натискаше копчета и местеше неработещи релета на командното табло. Ева отваряше вратите на уредите, пробваше бутоните и търсеше някакво оцеляло от удара устройство. Свалих си дъждобрана и го окачих обратно в шкафа. Рок отвори хладилника, взе си бира и я изгълта на един дъх. След което издаде един дълъг и пълен със задоволство звук «а» и обяви, че се чувства като напълно нов човек.
Не можеше да се каже същото за капитана ни. Той се появи от каютата си само по огромни боксерки с фенерче в ръка. Белочек шумно ругаеше лошия си късмет и срива в заземяващата система на яхтата, за която се предполагаше, че е безотказна. Светна една аварийна лампа на батерии на стената над електрическото табло, която хвърли дълги сенки в трапезарията и огря лицето му с призрачен блясък. След като бърника из бушоните, мести релета и удря с юмрук, той реши, че нищо не може да се направи до утре сутринта. Насочи фенера към барчето, извади бутилка ром и си наля още едно питие.
— По дяволите! — изръмжа и го изпи на един дъх, след това закрачи обратно към каютата си, като мърмореше.
Чухме вратата му да се затръшва и дълго никой от нас четиримата не проговори нито дума. Бурята бе утихнала до кротък дъжд, яхтата леко се полюшваше и в тишината на трапезарията се чуваше как дишаме.
Рок се изправи и прекоси стаята. Мина покрай аварийната лампа и хвърли чудовищна сянка на отсрещната стена, която зловещо пропълзя и по тавана. За мое учудване се спря пред Кенди и се взря в нея. Стоеше с мокра тениска и подгизнали шорти, косата му бе отметната назад, лицето и вратът му още бяха мокри от дъжда. Тя седеше зад масата с картите, халатът й се бе разтворил. Вдигна лице към него. Гледах безмълвен и поразен, как Рок протяга месестата си ръка, хваща хавлиената й яка и внимателно я вдига от стола. Постояха така за миг и само се гледаха, без дори да мигнат. После Кенди се обърна и тръгна да излиза. Рок я последва по коридора и чухме как вратата на каютата й се затвори.