Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
— Драконът твой ли е? — запита тя.
— В известен смисъл принадлежим една на друга. Тя е по-скоро приятел, а не собственост — рече Миранда, докато ядеше последната си дажба, по-малка от обичайното, заради по-рано проявената щедрост.
— О! Това е прекрасно… Миранда? Защо дойде тук?
— Защото нещо в мен ми каза, че тук ще открия някой изключително важен — и бях права, защото открих теб — каза девойката.
Миранда облегна гръб на стената. Мин се покатери върху нея и девойката уви и двете с наметалото.
— Миранда? — каза Айви.
— Да — отвърна въпросната, затваряйки очи и вече започвайки да се унася.
— Благодаря ти.
Благодарностите останаха нечути, тъй като момичето вече спеше.
* * *
Останалите магьосници от Ентуел бяха започнали да забелязват вилнеещите отвъд селото им събития. Имаше сили, изблици от мистична сила, които можеха да бъдат усетени дори тук. Всички бяха единодушни, че е настъпило забележително време, но малцина се съгласяваха върху конкретното значение. Елементалът бе призован, по този въпрос съмнение нямаше. Наистина ли бе настъпило предзнаменуваното толкова отдавна време? А може би събитията щяха да бъдат разпръснати в течение на години или векове — или още по-дълго? Всички с нетърпение очакваха отговорите. Един нямаше да ги получи.
Когато Дийкън бе предизвикал безпрецедентния отговор от Черупката, бяха се излели цяло множество пророкания. По-голямата част бяха дори по-неразбираеми от предхождалите ги. Бе отнело много обсъждания, но накрая Старейшината бе решила, че неуведомяването на останалите от страна на Дийкън — и отпращането на вече присъстващите, което бе още по-лошо — бе непростимо. Пропуснатите на този ден думи бяха изгубени завинаги и вината бе изцяло негова. За наказание му се забраняваше да чете пророчеството, както и всякакви други книги. В продължение на пет години нямаше да му поверяват чираци, а магическият му кристал му бе взет.
Главната цел на Ентуел бе трупането на знание. Действията му бяха нарушили този принцип във възможно най-висока степен. Тъй като бе скрил знание от света, светът на знанието щеше да бъде скрит от него.
За човек, посветил целия си живот на магическата наука, подобно наказание бе съкрушително. А като се имаше предвид колко отдаден бе на проучванията си след напускането на Миранда — двойно повече. Напрягаше усилия да си припомни елементите на заклинанието, което бе успял да съгради в седмиците преди да бъде взето решението. Разрешаваха му само празни листове, така че младежът записа запомненото и се зае да изработва процедурите, които да запълнят празнините. Трябваше да внимава. Заклинанието опасно се доближаваше до забранени зони, пристъпването в които не бе позволено.
Случваше се да не излезе от колибата си с дни. Оголените от книги рафтове започваха да се изпълват със страници, покрити с трескави преработени варианти. Малкото фрази, които помнеше от последната реч на Черупката, бяха закачени за стената.
Дълго пътуване, нужно и смъртоносно, извършено с една крачка.
Многократно бе подчертал «една крачка». Във все по-редките случаи, когато изоставеше работата си, за да се нахрани, младежът отиваше до водопада, без да обръща внимание на нашепванията на съселяните си. Повечето от тях бяха убедени, че е полудял. А Дийкън ядеше и се взираше във водопада. Водите щяха да се оттеглят едва след седмици, може би дори месеци. Нямаше как да напусне…
* * *
Миранда бе разбудена от Айви. В очите на създанието се четеше ужас. Още преди Айви да е заговорила, девойката усети зараждането на страха си.
— Идват! Идват! — настойчиво прошепна малтропът.
— Кой? — запита Миранда, внезапно разсънила се напълно.
— Наставниците! Надушвам ги!
— Толкова скоро? — каза момичето.
Етер излезе от огъня и прие човешката си форма.
— Очакваше се. Заеман от генерал форт е нормално да бъде периодично снабдяван и допълван с нов персонал — отбеляза Етер.
Насъбрала сила след часовете възстановяване, тя се промени във вятър и се втурна на повърхността. Миранда понечи да я последва, но Айви я сграбчи за ръкава.
— Не! Не отивай! Остани с мен! Можем да се скрием! — прикани я тя.
— Мин, пази Айви. Трябва да видя срещу какво се изправяме — каза Миранда.
Мин изпълни заръчаното, макар да бе очевидно, че искаше да остане при Миранда. Заставайки пред изплашеното създание, борейки се с непознат и неприветстван страх, дракончето извърна муцуна към стълбището. Айви я прегърна през врата.