Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Ще ти дам малко крем от арника — отсича Робин, разравя купищата списания на масичката и изкопава отдолу тубичка. — Ето, заповядай! Втрива се в болното място по три пъти на ден — инструктира ме тя и ми подава тубичката. Съвсем скоро ще бъдеш като нова.
— Благодаря! — кимвам й аз, а после я виждам как грабва едни ножици и напада списанието пред себе си. — Какво правиш? — питам изумено.
— Правя си огледало на желанията! — отсича и ми показва огромно парче стиропор, върху което вече е накачила различни изрезки от списания. Виждам красива селска къща с рози пред вратата, розовобузи дечица и две помиярчета, които удивително много приличат на Саймън и Джени. А над всичко това тя е изрязала отделни букви, които образуват думите „Харолд“ и „половинка“.
— Нямаше ли вече нещо такова? — питам предпазливо.
— Не успя да сработи — отговаря с равен глас тя. — Затова си правя ново.
Предпочитам да замълча. Сигурна съм, че и в тези думи има някаква логика, но…
— Това е къщата, в която искам да живея! А това са децата, които ще имам! — започва да ми обяснява тя, посочвайки отделните картини. — А това са кучетата ми.
— А къде е Харолд? — влизам в тон с нея аз.
— Тъкмо в това е проблемът — не мога да реша. Какво ще кажеш за този? — И ми показва списание, обърнато на реклама на афтършейв, на която се вижда висок, тъмнокос мъж в костюм.
— О, да. Изглежда добре — кимвам, като се старая да не мисля за основната тема на вечерта.
— Нали? И на мен така ми се стори! — отсича тя, грабва ножиците и енергично започва да реже. После протяга ръка към лепилото си и го залепва точно в средата на импровизираната дъска.
— Изрязала си му лицето — обръщам й внимание, загледана в мястото, където би трябвало да е лицето на непознатия.
— Разбира се — кимва тя, сякаш цялото това поведение е съвсем нормално, а не граничещо с действия на сериен убиец. — Все още не знаем как изглежда Харолд, нали така? Затова ще оставя мястото за главата му празно, докато не разбера кой е! — Грабва отново ножиците и се заема с останалите списания. Когато я поглеждам, забелязвам, че в косата й са се залепили няколко парченца хартия. Прилича на луда. — Това е най-разумното в случая, нали така? — поглежда ме.
— О, да! Най-разумното! — съгласявам се не особено уверено аз.
— А, да, докато не съм забравила! — провиква се тя. — Имам нещо за теб! — Започва да рови под купчината списания и накрая вади оттам един плик. — Билетите за театъра!
— О, много благодаря! — усмихвам се аз и ги поемам от нея.
— С кого ще отидеш? — пита с престорена небрежност тя.
Поколебавам се. Знам, че според нея би трябвало да взема Нейт, особено след случилото се в залата за фитнес. Според нея това било „знак“ — знак, че вселената се опитвала да ни задържи заедно, че магията от легендата продължавала да действа.
Що се отнася до знака, съгласна съм с нея. Беше знак, че физкултурата и аз не сме родени една за друга.
— С никого — отговарям предизвикателно. За момент се сещам за Адам. Ще ми се да можех да го поканя, но след като го видях с онази брюнетка… Насилвам се да се върна към реалността. — Смятам да го пусна по ибей. Ще организирам благотворителен търг за него! — отсичам решително.
Лицето на Робин автоматично светва.
— О, Луси, каква страхотна идея! — Ухилва се и, за мое щастие, веднага забравя за Нейт. — Сещам се за една достойна кауза! Има един резерват за орангутани, в който работех, когато бях в Борнео!
— Чудесно! — усмихвам се аз, като едва успявам да скрия хипопотамската си прозявка. Денят определено беше дълъг. И надали можеше да се определи като особено добър. Ако трябва да бъда честна, сега единственото, за което си мечтая, е да си легна и да забравя за всичко. — А сега мисля да си лягам — промърморвам и се надигам с мъка от дивана.
— Окей. Лека нощ! — провиква се тя и ми помахва.
Оставям я да се занимава със своето огледало на желанията — с ножици в ръка, изплезила връхчето на езика си, заровена в купчините списания.
Петнайсет минути по-късно лежа на леглото с лаптопа си. Защо ми е да си търся мъж, когато си имам „Макбук“?! Той е верен, на него винаги може да се разчита и дори може да те заведе на пазар! Така си казвам, докато се включвам в ибей.
Отивам в раздела, обозначен като „Продажби“, и въвеждам описание на продукта: „Един билет за Бродуей, за пиесата «Утрешен живот»“. Добавям няколко детайла, а после пускам съобщението. „Да се надяваме, че някой ще започне да наддава за него“ — казвам си аз, докато търся неща, на които самата аз да заложа. Отдавна си мечтая за нова чанта… Започвам да преглеждам отдела за маркови стоки. Обикновено прекарвам часове в това занимание, но тази вечер не мога да се концентрирам. Мисълта ми непрекъснато се връща към галерията и Адам. И не знам защо, но ми става тъжно. Дори не си взехме довиждане.