Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
И си грабва още няколко, след което двамата застиваме пред огромна червена скулптура от метал и стъкло.
— И какво би трябвало да е това? — обажда се по едно време Адам след продължително съзерцание.
Поглеждам в каталога и отговарям:
— Нарича се „Минанга“.
— Което означава? — поглежда ме в очакване той.
— Нямам ни най-малка представа! — признавам си през смях.
Лицето му се озарява от усмивка, от която около блестящите му очи се образуват бръчици.
— Какво ще кажеш да глътнем глътка свеж въздух? — предлага.
— Става — кимвам.
Проправяме си път през тълпите от хора, излизаме на тротоара и продължаваме малко по-нататък — към края на гостите, където е значително по-тихо.
Известно време и двамата стоим и просто пием шампанското си. А после, след продължителна пауза, Адам изрича:
— Приятелят ти също ли ще дойде на откриването? — Престореното му безгрижие е осезаемо.
Гърдите ми се свиват и аз започвам старателно да изучавам балончетата в чашата си. Обаче усещам погледа му върху себе си и накрая съм принудена да изломотя:
— Ние скъсахме.
Поглеждам го крадешком, за да видя реакцията му. Може и да се лъжа, но съм сигурна, че по лицето му проблесна радостна изненада. Но части от секундата по-късно от радостта вече няма и следа и двамата отново се връщаме към престореното си безгрижие.
— О, ясно. И какво стана?
Или поне според мен е престорено безгрижие. Може да е и обикновено безгрижие и на него въобще да не му пука, а аз да влагам твърде голямо значение в реакциите му.
Изведнъж се оказвам отново на дванайсет и започвам да се питам кого харесва всъщност Робърт Пикълс — мен или стола ми в час по математика, защото просто обича да рита стола ми. Така и не разбрах как стоят нещата, но друг на мое място досега да се бе поучил от това, да бе открил някой и друг нов номер, да се бе усъвършенствал в този прословут език на тялото.
„Вместо това все още съм тотален невежа в тези неща“ — казвам си отчаяно аз. Де да можеше мъжете да са като нюйоркските таксита — когато са свободни, да включват лампичките си, а когато не са свободни или не желаят да се занимават с теб — да ги изключват! Тогава човек би бил наясно къде е и няма да се притеснява дали не е схванал погрешно някакъв жест, така че после да се излага.
Както сега например. Поглеждам към Адам. Как му е лампичката — включена или изключена?
За всеки случай избирам опция „изключена“.
— Ами, просто не се получи — свивам рамене.
Така де, да не би да очаква да му кажа истината? Да му разкажа как мислех Нейт за моята сродна душа. Как и двамата си мислехме, че не можем да живеем един без друг, ала осъзнахме, че по-скоро не можем да живеем един с друг. И накрая завършихме с велик скандал, през който той изрече обидни неща за моите бедра, а аз направих злобен коментар за оредяващата му коса.
Именно!
Затова смятам да се придържам към отговора „Просто не се получи“.
— Съжалявам, че е станало така — изрича тихо Адам.
— Благодаря — кимвам с тъжна усмивка, но някъде дълбоко в себе си ми се иска той въобще да не съжалява, че съм скъсала с Нейт. Иска ми се да се радва, че сега съм свободна.
Хей, я почакайте малко! Какво си помислих току-що?
И когато си давам сметка за мислите си, те отключват още две: 1) Ако аз бях едно жълто такси, лампичката ми току-що се включи и 2) Какъв, за бога, е този шум?
Неочаквано вниманието ми е привлечено от някакви звуци, които идват от отсрещния магазин. Не го бях забелязала досега. Това е един от онези магазини, в които продават бяла и черна техника и витрината му буквално се огъва под тежестта на тостери, чайници, дивидита и телевизори. А телевизорите са включени на една и съща програма. Обръщам се към тях — различните по размер и вид екрани показват една и съща картина, гигантска графика. А графиката се придружава от ужасна, впиваща се в мозъка ти музика. И дори от другия тротоар чувам основния мотив: „Тлъсти мангизи означава тлъсти мангизи!“
„Тлъсти мангизи“ ли? Хей, ама това не беше ли името на една от телевизионните игри на Нейт — на онази, която, напълно в стила на името си, го е направила толкова богат? Разказа ми за нея една вечер, докато бяхме в леглото — как тя била една от най-популярните и доходоносни игри на телевизионния екран. Тогава не му обърнах голямо внимание — ако трябва да бъда честна, тогава единственото, което ме интересуваше, беше онова, което той крие под завивките, а не сумата в портфейла му. Но сега…