Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
В един момент всичко си беше съвсем нормално. Пътувах си аз с таксито и както се полага, таксиджията си псуваше в телефона на някакъв език, който ми се стори руски, когато внезапно двигателят се задави и ние спряхме. Познайте къде спряхме! Точно пред апартамента на Нейт! Ама като казвам точно, разбирайте го в буквалния смисъл — пред самия вход на неговата сграда! И като че ли това не беше достатъчно, та се случи в момента, в който Нейт излизаше от входа! Наложи се да се сниша зад седалката, за да не ме види. Няколко секунди повече — и щеше да е твърде късно! А сега ми кажете — не е ли странно, а?!
И нещата не свършват дотук. Всеки път, когато включа телевизора, той е там. Вярно, не лично, но винаги попадам на „Тлъсти мангизи“. А най-лошото от всичко е, че мелодията от това шоу е влязла в главата ми и непрекъснато се върти. Просто не иска да излезе! Сякаш не иска да ми позволи да избягам от него. Същото е и с радиото. Само че там звучи „Жените не плачат“ на Боб Марли, която някога смятахме за „нашата“ песен. Всеки път, когато я чуя, си спомням за Нейт.
А не я бях чувала с години. Обикновено пускат Лейди Гага, Фърги или Кейти Пери. А сега, през последните няколко дена, всеки път, когато включа радиото, попадам на нея. По всички станции. Вече започва да става доста призрачно.
Толкова призрачно, че ме кара да се замисля и за всички останали неща, които са ми се случили напоследък, но на които не бях обърнала никакво внимание. Както примерно признанието на Нейт, че един ден изпитал странното желание да влезе в нашата галерия без никаква причина. Или когато установихме, че години наред сме ходили на едни и същи места, но някак си сме се разминавали. Или когато най-неочаквано открихме медальоните си, при това по едно и също време, въпреки че аз си мислех, че съм изгубила моя много отдавна.
И докато мислите ми се блъскат една о друга като плочки на домино, главата ми се замайва… Спомням си как се сблъскахме на улицата, след като скъсахме, как той се оказа седнал до мен в японския ресторант, случката във фитнес салона… Вярно, че Манхатън е малък, но чак пък толкова… А после, онази вечер, в галерията, как екраните на телевизорите се настроиха на едно и също предаване — неговото, при това точно когато говорех с Адам, и как Брад се появи изневиделица в мига, в който Адам се гласеше да ме покани на среща, и как спомена Нейт и с това накара Адам да изчезне…
Ако бях суеверна, досега да съм си помислила, че има някаква висша сила, която прави всичко възможно да не ми позволи да тръгна с друг мъж.
Обаче не съм суеверна. Не вярвам в подобни глупости. Или поне така се старая да си повтарям. Добре де, признавам си, че от дъжд на вятър си чета хороскопа и да, вярно е, че веднъж ходих на гледачка, обаче това беше преди много години, на някакъв училищен празник, и аз, разбира се, през цялото време бях наясно, че това е госпожа Купър — учителката ни по химия, облечена като циганка. Абсолютно невъзможно е да стана като Робин и да започна да вярвам в нещо толкова глупаво като, примерно, легендата за вечната любов. Само защото сега я търся в „Гугъл“ не означава, че започват да ме спохождат разни налудничави мисли, че тя може би е вярна.
Набирам „Легендата за Моста на въздишките“ и щраквам иконката за търсене. Отваря се страница, на която пише:
Местна венецианска легенда твърди, че влюбени, които се целунат, докато минават под Моста на въздишките в гондола при залез-слънце, докато камбаните на „Сан Марко“ бият, ще бъдат свързани с вечна любов и нищо няма да бъде в състояние да ги раздели. И ще останат заедно във вечността.
Защото, както вече казах, това е абсолютна глупост. Абсурд! Врели-некипели! Бързо излизам от страницата и отивам във фейсбук, за да проверя дали Адам е отговорил на съобщението ми, но вместо това единственото, което виждам, е Натаниел. Той продължава да си стои на моята страница! И продължава да фигурира в списъка на приятелите ми! Вторачвам се в снимката му със смесица и изненада и изумление.