Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
В гърдите ми се надига паника и аз започвам ожесточено да щракам по клавиатурата.
Изтрий! Изтрий! Изтрий!
— Имам чувството, че просто не мога да скъсам с него!
Прехвърлям се набързо към уикенда. Намирам се в салон за маникюр с размерите на пощенски плик. В Чайнатаун. Събота следобед е и заедно с Робин и Кейт съм напъхана в стол за масаж, а за краката и ръцете ми са поели грижата две миниатюрни виетнамки, които ожесточено пилят, режат и търкат, като същевременно говорят по сто думи в секунда.
Това е първото ми посещение в подобен салон, но както разбирам, това било задължителен седмичен ритуал за всяка уважаваща себе си нюйоркчанка. И сигурно обяснява напълно шока на ноктите ми при първото съприкосновение с чуждите ръце. В Лондон маникюр и педикюр в стил „Направи си сам“ може и да е достатъчен, но очевидно в Манхатън въобще не върви.
— Какво искаш да кажеш с това, че не можеш да скъсаш с него? — обажда се Кейт, без да вдига очи от своето блекбъри, на което в момента пише с една ръка някакъв служебен имейл, докато виетнамката обработва другата й ръка.
— Искам да кажа, че просто не мога да се отърва от него! Накъдето и да се обърна, и той е там!
— Манхатън е малко село. Просто не му обръщай внимание — отговаря с безразличен тон сестра ми.
— Не е толкова лесно! — опитвам се да й обясня аз.
— Напротив. Ето виж мен — непрекъснато се сблъсквам с моя конкурент от „Лойдс Картър“. Снощи дори го заварих при доктора!
Виетнамката, която обработва ноктите на Кейт, изтръгва ръката й от телефона. Кейт се смръщва, разменя ръцете си и се опитва да пише само с палец.
— В моя случай е много повече от… — започвам, но усещайки се, превключвам на друго: — А ти какво си правила на доктор, между другото?
— О, заради Джеф. Все още си разнася онзи вирус. Мислят, че може и да е нещо по-сериозно.
— Какво искаш да кажеш с това „много повече“? — намесва се Робин, като вдига очи от книгата, която чете — „Няколко лесни стъпки за овладяване на космическото мислене“, и ме поглежда. В момента друга виетнамка нанася миниатюрни блестящи цветя върху ноктите на краката й.
— Ами, че не става въпрос само за случайните сблъсквания с него. А за всички останали дребни на пръв поглед неща.
— Например? — поглежда ме с нов интерес Робин.
— Например това, че не мога да го изтрия от списъка на приятелите си във фейсбук! — изсумтявам ядосано. От три дена насам всеки път, когато вляза във фейсбук, пред мен изниква най-новото от неговия статус и снимка от профила му.
— Какво толкова сте се захванали с този фейсбук? — обажда се Кейт, като най-неочаквано вдига очи от своето блекбъри. — Това са пълни глупости! И най-лошото е, че е навсякъде! Ето, примерно аз, нямам никакво време за фейсбук, обаче непрекъснато получавам съобщения от приятели, които твърдят, че искат да ме включат в списъка си! Голяма досада! — допълва и подбелва очи.
— Мисля, че вече ти казах! — възкликва Робин, без да й обръща внимание. — Силите на вселената са тези, които ви държат заедно! — Казва го така, сякаш това се вижда от само себе си.
Кейт я поглежда с нескрито презрение.
— Вярно е! — защитава се възмутено съквартирантката ми. — Всичко е от легендата за Моста на въздишките! Нищо не е в състояние да ги раздели!
— Да не би пак да си ходила на гадаене с кристали? — изсмива се саркастично сестра ми.
— Вярно е! — не се предава Робин.
— Бабини деветини!
— Нямам представа точно какво означава този израз — отвръща Робин, вече порядъчно зачервена, — но смятам, че е крайно време да отвориш съзнанието си и за други неща!
— Аз съм си достатъчно отворена, благодаря! Обаче не съм луда! — срязва я Кейт. — Не вселената е тази, която не им позволява да се разделят — това е Нейт! Очевадно е! Просто се опитва да се върне при Луси!
Поглеждам първо към сестра си, а после и към съквартирантката си, които си разменят ожесточено удари на тепиха, който в случая съм аз. От едната страна е Кейт — рационалната, дотолкова невярваща в нищо, че често достигаща до цинизъм моя сестра, а от другата Робин — ирационалната, вярваща във всичко, в това число и във феи, моя съквартирантка.
А аз къде съм?
Някъде по средата. Точно както в момента. Люшкам се ту в едната, ту в другата посока. Искам да кажа, че Кейт е права, не може да не е права, при все това…
Спомените ми ме връщат към разговора с Нейт в ресторанта онази вечер, когато за първи път след толкова много години се събрахме. Когато и двамата установихме, че нееднократно сме били на едни и същи събития, като че ли нещо се е опитвало отново да ни събере.