Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Направо няма да повярваш! — възкликвам. — Той се качи на уреда до мен! Божичко, толкова унизително! А дори се опита да ми се извини…
— Виждаш ли? Казах ти аз! — прекъсва ме триумфално тя. — Той се опитва да се извини и да намери начин да се върне отново при теб!
О, боже! Ама тя още ли вярва в това?
— Невъзможно! — отсичам категорично и примижавам от болка в глезена. — Той изглеждаше точно толкова ужасен да ме види, колкото и аз — него. — Спирам и разтривам глезена си. — И между другото, откъде е разбрал, че съм във фитнес залата, а?
— Чул те е да говориш за това в японския ресторант — отсича тя, без въобще да се замисля. — Единственото възможно обяснение!
Сега вече разбирам защо сестра ми е толкова добър адвокат.
— Възможно — да. Реалистично — не. Можеш да ми вярваш, като ти казвам, че Нейт не прилича на мъж, който иска да си върне приятелката.
— А ти какво друго обяснение предлагаш?
Млъквам за момент и незнайно защо в съзнанието ми изскача нещо, което Робин беше споменала за легендата.
— Извинявай, Луси, но по другата линия ме търсят! — отсича внезапно Кейт. — Онзи изпълнителен директор, за когото ти споменах. Ще се чуем по-късно!
И преди да успея да кажа каквото и да било, тя вече е затворила.
Пет минути по-късно пристигам на адреса на галерията. Там цари огромно оживление. На обсипания с дървета тротоар пред нея са се събрали групички хора, а топлият въздух е изпълнен със смях, бъбрене и звън на чаши. Елегантна, скъпа тълпа. Но пък и това е елегантна, скъпа галерия.
Подобно на всички основни лъскави галерии в Ню Йорк, и тази е разположена в Челси. Някогашната авторемонтна работилница днес представлява светло, обширно пространство, приютило имена като Деймиън Хърст, и се слави с огромните си експонати и инсталации.
На нейния фон „Номер Трийсет и осем“ прилича на моята скромна стаичка на фона на нормален апартамент. Така си мисля, докато си проправям път през напарфюмираните тълпи и влизам вътре. Огромни бели пространства. Огромни, впечатляващи произведения на изкуството. Огромни етикети. Проверявам в каталога цената на едно конкретно платно, а после го сверявам и с цената, обявена на етикета му. Нулите нещо ми се виждат повечко. Не, не е печатна грешка.
Откриването тази вечер е посветено на една нова, изгряваща звезда, за която четох в прескомюникетата, които получаваме редовно на работа. Любопитно ми е да видя произведенията на тази звезда. Художникът е само с няколко години по-голям от мен. Знам го, защото направих онова нещо, което правя винаги, когато чета за някой художник — проверявам датата му на раждане. Глупаво е, няма съмнение, но ако се окаже по-голям от мен, това ми дава някаква надежда, че все още имам време.
Време за какво? За собствена изложба?
Побързвам да сляза на земята. Не знам защо, но и до ден-днешен в мен още остава някаква част, която продължава да се държи като удавник за сламката на тази мечта. И категорично отказва да я пусне.
Поемам из галерията. Това е едно от най-големите предимства на работата ми — научавам за всички изложби и обикновено получавам безплатна покана. Е, в случая Магда бе тази, която изпроси безплатната покана за мен (както и една за себе си), обаче тя не успя да дойде. Наложи й се да се отбие при възрастната си леля, която наскоро се била преместила в старчески дом.
При мисълта за Магда се изпълвам с безпокойство. През последните няколко дена не ми изглежда никак добре. Отказва да каже какво става и когато няколко пъти я попитах как е, тя отговори с обичайното си „Прекрасно, прекрасно!“. Обаче аз усещам, че има нещо, което изобщо не е прекрасно, и то е, че галерията ни май не прави толкова продажби, колкото би трябвало. И по-точно, въпреки великото откриване на изложба, което направихме миналата седмица, единствените платна, които сме продали наскоро, са онези, които купи Нейт.
Нейт. В мига, в който това име изскача в съзнанието ми, побързвам да го замета в най-дълбоките ниши. Не, не искам да мисля за него! Писна ми да мисля за него! Глезенът ми пулсира болезнено и аз се смръщвам. Давай, храбрецо!
Край мен минава сервитьорка с поднос шампанско. Вземам си една чаша и отпивам. Студените балончета погъделичкват приятно гърлото ми и аз въздъхвам блажено. Оглеждам се. Откъде да започна?