Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Раницата беше лека като перце на рамото му - това пра­ви адреналинът - и той тичаше бързо. Бе свалил гумената маска, но не и ръкавиците и гащеризона. Носеше обувките си в ръка. Тичаше по чорапи. Беше проучил и знаеше, че не съществува база-данни за чорапи, по които да могат да го от­крият. А пък калцуните бяха прекалено хлъзгави, за да тича с тях.

Бързо, бързо, бързо...

Предупреждението, което ускори бягството му от гаража на „Белведере“, не беше свиренето на гумите на полицейските микробуси или тихите стъпки на ченгетата. Той научи, че е в опасност, няколко минути преди това. Полицейският диспечер каза адреса и спомена „Белведере“ - Били го чу от слушалки­те, свързани с радиочестотен скенер, нагласен на полицейския канал.

После взе някои мерки, за да направи така, че мястото и жертвата да бъдат безполезни за разследващите.

Почиствай местопрестъплението от всичко, което може да те уличи.

Избяга през обслужващата врата в стената на гаража.

Отново в тунелите.

Най-сетне беше безопасно да излезе на повърхността. Въ­преки болката в гърдите и леката кашлица се качи бързо през друга обслужваща врата в мазето на една офиссграда в Мидтаун. Беше един от онези очукани варовикови архитектурни функци­онери на три четвърти века и повече. Десет-дванайсететажни, със зле осветени раздрънкани асансьори, които те карат да се прекръстиш, преди да се качиш в тях.

Били обаче се качи по стълбите от мазето и след като на­дникна, предпазливо влезе в коридора на първия етаж, където се помещаваха адвокатска фирма, счетоводна кантора и екс­портно-импортна компания, чиито имена на английски бяха изписани под букви на кирилица и китайски йероглифи. Свали гащеризона, пъхна го в една кофа за боклук и си сложи друга плетена шапка - кафява за разнообразие. Отново си обу обув­ките.

Спря при зацапаната стъклена врата към улицата и се огледа за полиция. Нямаше. Нормално - намираше се доста далеч от мястото на нападението в „Белведере“. Ченгетата щяха да си имат доста работа там. Ставаше му смешно, като си помислеше какво се случва в гаража.

Излезе на улицата и тръгна бързо на изток.

Как великият предугаждач бе предугадил този негов ход? Да, Били беше ходил няколко пъти в „Белведере“, за да разучи терена. Може би криминалистът бе открил някакви частици, по които да го разкрие. Звучеше невероятно, но от Райм можеше да се очаква всичко.

Той закрачи по улицата с наведена глава под мокрия сняг и се замисли къде е сгрешил. Изведнъж: Да, да... спомни си. Преди около седмица се обади на „Справки“, за да попита за телефонния номер на „Белведере“, на който да се осведоми за работното време на подземния паркинг. Тогава тъкмо излизаше от магазина за татуировъчни материали, откъдето купи иглите за машинката „Американ Ийгьл“. Така го бяха открили.

Това повдигна един въпрос: Единствената причина, пора­ди която собственичката би могла да спомене за „Белведере“, беше, ако полицията е питала кой е купувал машинка „Амери­кан Ийгьл“ или игли за нея. Но как бяха научили, че това е оръ­жието на убийството?