Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Тогава какво правиш в стаята му?
— Пих твърде много и си позволих да се отдам за кратко на самозаблудите. Ти би трябвало да ме разбереш най-добре от всички.
Думите му я засегнаха.
— Мислиш, че се самозаблуждавам?
— Разбира се. Ти издигна Белинда на пиедестал. А от мен сътвори бащата, който винаги си копняла да имаш.
Фльор усети как кръвта й се вледенява. Стана и разтри ръцете си.
— Не беше нужно да те сътворявам. През последните няколко години ти се държа прекрасно с мен.
— Аз бях такъв, какъвто ти искаше да бъда.
Внезапно я прониза желание да се върне в стаята си.
— Аз… отивам да си легна.
— Почакай. – Той остави празната чаша на масата. – Не ми обръщай внимание. Аз имам своя фантазия и не биваше да се присмивам на твоите. Мечтаех какво би било, ако Мишел беше достоен син, а не извратен слабак, който по-добре да не се бе раждал.
— Това е толкова средновековно разбиране – рече тя. – Милиони мъже са хомосексуалисти. Не е кой знае какво.
Алексей толкова рязко се надигна от стола, че тя помисли, че ще я удари.
— Ти нищо не знаеш за това! Нищо! Мишел е Савагар. – Баща й закрачи из стаята. Яростните му жестове и движения я плашеха. – Подобно отвратително безсрамие е немислимо за един Савагар. Това е кръвта на майка ти. Никога не биваше да се женя за нея. Тя беше единствената грешка в живота ми и аз така и не можах да се съвзема след този провал. Нейното безразличие и липсата на внимание извратиха Мишел. Ако теб те нямаше на този свят, тя щеше да му бъде истинска грижовна майка.
От устата му говореше алкохолът. Това не беше нейният баща. Трябваше да се махне, преди да чуе още нещо. Извърна се към вратата, но той се озова до нея.
— Ти изобщо не ме познаваш. – Алексей плъзна ръка по нейната. – Мисля, че сега трябва да поговорим. Смятах да бъда търпелив, но нещата прекалено се проточиха.
Тя се опита да отстъпи назад, но той не й позволи.
— Утре – изрече с треперещ глас. – Когато си трезвен.
— Не съм пиян. Просто пристъп на меланхолия. – Алексей сложи ръце на шията й и нежно прокара палец по ухото й. – Да можеше да видиш майка си, когато беше по-млада, отколкото си ти сега. Толкова изпълнена с живот и вяра… толкова страстна. И егоистична като дете. Аз имам планове за теб, cherie. Планове, които замислих, когато беше на шестнайсет, още в деня, когато те видях за пръв път.
— Какви планове?
— Ти си изплашена. Легни на леглото на Мишел, а аз ще ти разтрия гърба и ще поговорим.
Тя не искаше да ляга на леглото на Мишел. Искаше да отиде в стаята си, да заключи вратата и да се завие през глава.
— Ела, cherie. Виждам, че те разстроих. Нека те успокоя.
Усмихна й се топло и напрежението й се стопи. Навярно тази нощ Мишел много му липсваше, това бе всичко. Както обикновено, я прониза ревност и тя се опита да забрави, че брат й съществува. Алексей я побутна към леглото.
Фльор легна върху голия матрак и пъхна длани под бузата. Леглото хлътна, когато той седна до нея и започна да разтрива гърба й през тънкия плат на пеньоара.
— Аз те чаках толкова търпеливо, cherie. Дадох ти две години. Оставих те да се влюбиш. Позволих на майка ти да омърси името на Савагар с вулгарната ти кариера.
Тя застина.
— Какво искаш…
— Шшт. Сега говоря аз, cherie, а ти ще ме слушаш. Онази вечер, когато се наведе над ковчега и целуна устните на баба си, осъзнах, че е била извършена огромна несправедливост. Ти беше всичко, което моят син би трябвало да бъде, но беше прекалено привързана към майка си. Дори през последния месец не позволи никой да я критикува. Трябваше да ти дам време да проумееш истинската й същност. Помежду ни не биваше да стои фалшивата ти сантименталност, урокът беше болезнен, но необходим. Сега вече знаеш какви са истинските й чувства към теб. И най-после можеш да заемеш мястото си до мен.
Фльор се обърна по гръб и го погледна.
— Не разбирам какво имаш предвид. Да заема мястото си до теб?
Пръстите му се обвиха около раменете й и той започна да ги разтрива. Клепачите му бяха притворени, като че бе заспал. Единственото й желание бе да стане и да се махне от тази стая, преди да се случи нещо ужасно. Впери поглед в парашута. Висеше провиснал и пожълтял над нея.
— Ти ми принадлежиш, cherie. Мястото ти е до мен. Принадлежиш ми така, както майка ти никога не ми е принадлежала. – Той плъзна пръсти под разтворената яка на пеньоара. – Смятам да те моделирам и превърна във великолепна жена. Имам такива грандиозни планове за теб.
Пръстите му се спуснаха по-надолу, разтвориха яката на пеньоара… отново се придвижиха по-надолу.