Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Командване полети — обадих се аз, — мисля, че ви беше казано да ни оставите да направим пробег без преследване.
— Ами… — заговори някой. — Когато се биете с гробокопач, ще ви преследват…
— Никога няма да стигнем до частта с боя, ако умрем по време на учебните тренировки — отвърнах. — Отзовете дроновете и ни оставете двете с Химерна да се усетим какво става. Доверете ми се, имала съм много по-задълбочено обучение от вас.
— Добре, добре — съгласи се дионът. — Няма нужда да си толкова агресивна…
Тези типове. Извъртях очи, но те поне отзоваха дроновете, както искахме.
На пръв поглед празният кораб на Химерна се движеше успоредно с мен. Ем-бот ми беше казал, че тя не лети, като мести контролната сфера или с натискане на бутони, а като прекъсва и елиминира електрическите сигнали, изпратени от контролните уреди към останалата част на кораба. Така че… Да не би това да означаваше, че в известен смисъл тя е корабът? Все едно беше дух, който можеше да обладае електрониката.
— Сега какво? — попитах. — Просто ще летим из тунелите ли? Какво ще търсим? Центъра ли?
— Сърцето — отвърна Химерна. — То не винаги е в центъра. След като оцелелите пилоти летели из лабиринта, неколцина са открили помещение с атмосфера и гравитация. Вътре имало по-малко помещение, запечатано с мембрана, която приличала на живо същество. Когато приближили, чули гласове в умовете си и твърдят, че знаели със сигурност, че гробокопачът бил вътре.
— Добре… — отвърнах. — Това е доста неясно. Дори да предположим, че те са прави, как ще намерим въпросното „сърце“ в лабиринта? Това нещо е по-голямо от търговски кораб. Можем да летим вътре дни наред и да не проучим всички помещения.
— Това не е проблем — успокои ме Химерна. — Пилоти, които са влизали в истинския лабиринт и са оцелели, са намерили мембраната. — Тя се поколеба. — Повечето са излезли уплашени, че губят разсъдъка си, след като са били там. Неколцина влезли, но нито един от тях не се е върнал.
Супер. Надявах се никога да не ми се налага да се срещна с истински гробокопач, но едно бе сигурно — че каквото и да преживея тук, ще бъде от полза за моите хора. Продължих напред в тунела, сензорите за близост отбелязваха различни отклонения. Аз обаче разчитах на очите си — приведох се напред, гледах навътре в тунела. Приличаше на коридор, с еднакви панели и кътчета.
Виждала съм това преди, помислих си аз и усетих студена тръпка. Нали?
Да… Бях влизала в подобна структура, когато преследвах Нед, който бе последвал братята си вътре. Тогава беше огромна корабостроителница и аз трябваше да лавирам през тунелите, докато корабостроителницата падаше. Формата на този тунел с шевовете, където панелите се срещаха, беше съвсем същата.
Влязохме в огромно открито помещение, откъдето се разклоняваха тунели. Тук използвах дросела, за да маневрирам и да се издигна до тавана, където странни знаци бяха гравирани в метала.
И тези съм ги виждала преди, помислих си аз и насочих прожекторите към тавана. Извих глава, за да ги огледам. Приличаха на странен извънземен език.
— Командване полети — обадих се аз. — Чувате ли ме?
Мълчание. Най-сетне ми отговори глас.
— Чуваме. В лабиринта има инсталирани звукови бустери. Само че когато сте в истинския лабиринт, понякога има смущения, които пречат на комуникацията. Най-добре да се преструвате, че и тук е така.
— Разбира се — съгласих се аз. — Първо ми кажете какви са тези символи по тавана.
— Възстановени са от снимки, направени от пилотите вътре в истинския гробокопачески лабиринт. Не сме разгадали значението им.
— Ха — отвърнах. — Кълна се, че съм ги виждала някъде преди…
— Искаш ли да включим другите защитни механизми на тунела? — попитаха от командването. — Или предпочиташ да продължиш да летиш?
— За какви защитни механизми говорите? — попитах.
— Истинският гробокопачески лабиринт кара влезлите да халюцинират — обясни операторът. — Имитирали сме това, като сме ви дали кораби с холографски куполи, които могат да прожектират странни гледки. Когато влезеш в лабиринта, трябва винаги да има още един пилот с теб.
— Защо? — попитах. — За подкрепа ли?
— Не — прошепна Химерна. — Защото всеки вижда различни неща, нали? Чувала съм за това.
— Да — потвърди операторът. — Лабиринтът оказва влияние върху умовете на влезлите по различни начини — и всеки вижда нещо различно. Обикновено ако и двамата от екипа видят същото нещо, то е истинско, не е халюцинация. Ако видите различни неща, знаете, че не са истински. Освен това други заключения могат да се извадят, като сравните видяното.