Илиада [bg]

Стана Зората от ложе, преспала с Титона прославен, да отнесе светлината на всички безсмъртни и смъртни. Зевс при ахейските кораби бързи изпрати Ерида, грозна богиня в ръцете с поличба128 за сеч безпощадна. Спря тя до кораба чер и огромен на цар Одисея. [5] Корабът беше в средата — на двете страни да я чуят: както до шатъра здрав Теламонов, така и Ахилов — двамата бяха изтеглили своите кораби в двата края на ширния стан, уповани на своята сила. Тука застана богинята, викна високо и страшно [10] с глас пронизителен. Вдъхна в сърцето на всеки ахеец храброст голяма и жар да се хвърли в борба неуморно. Стана им битката мигом по-мила от пътя обратен с гладките кораби право към тяхната скъпа родина. Громко Атрид заповяда аргийци за бой да се стягат, [15] сам си облече веднага блестящите медни доспехи. Първо на свойте пищяли той два наколенника сложи, хубави, опнати здраво, с токи от сребро закопчани. Върху гърдите си после защитната ризница тури. Някога в дар гостолюбен за спомен Кинир му я даде, [20] тъй като стигна до Кипър великата вест, че ахейци щели със кораби в поход за бой да отплуват към Троя. Да угоди той на царя, предаде му тоя подарък: ризница с ивици десет от черна стомана вковани, двадесет светли оловни, дванадесет цели от злато. [25] А пък от двете страни по три змея стоманеносини вият се чак до врата и напомнят дъгата, която в облак закрепя Кронид за поличба129 на смъртните хора. Метна си през раменете и меча, по който блестяха гвоздеи златни, а цялата ножница около него [30] сребърна беше и плътно пристегната с ремъци златни. Грабна си щита нашарен, красив, всепокриващ и буен. Имаше десет бакърени кръга по края на щита, още се нижеха двадесет плочки оловни и бели, тъкмо в средата сияеше плочка от черна стомана. [35] Щитният пъп увенчаваше свирепоока Горгона, гледаща страшно, а близо до нея — и Ужас, и Бягство. Беше към щита притъкната сребърна дръжка със ремък. Дракон триглав, тъмносин се извиваше точно над нея — трите глави от единствена шия му бяха израсли. [40] Четириобръчен шлем на главата Атрид си надяна с гребен от конска опашка, която страхотно се вее. Взе и две копия крепки, със върхове медни и остри. Техният блясък достигаше чак до небето високо. Пратиха трясък небесен тогава Атина и Хера [45] да почетат Агамемнон, владетел на златна Микена. Всеки боец заповяда на своя колар да задържа близо до рова дълбок колесницата в пълна готовност, те пък самите пешком в свойте бойни доспехи поеха. Вик неугасващ ехтеше, преди да изгрее зората. [50] Спряха пред рова във строй, изпреварили вече конете, а колесниците следваха тези редици отблизо. Паника грозна създаде Кронид със роса от небето, цяла обагрена в кърви, понеже той щеше да прати много юнашки глави във подземното царство на Хадес. [55] Също троянци отсреща на хълм сред полето се сбраха около славния Хектор и Полидамант благороден, около вожда Еней, като бог от троянци почитан, около тримата сина на вожд Антенора: Полиба, и Агенора, и младия син Акамант богоравен. [60] Хектор сред първите носеше щита си вещо закръглен. Както звездата злокобна130 ту блесне сред облаци горе, ту пък отново потъне в грамада от облаци мрачни, също тъй Хектор се мяркаше ту между първите в боя, ту заповядваше гласно във крайните задни редици, [65] блеснал с медта си, подобен на Зевсова мълния ярка. Както жетвари застават едни срещу други да жънат нива с ечмик или жито на някой заможен стопанин, свалят ръкойки нагъсто със класове тежки от зърно, тъй и троянци с ахейци се биеха с устрем и сила: [70] никой не мислеше вече за пагубно бягство от боя. С ярост еднаква беснееха двете войски като вълци. А многостонна Ерида ги гледаше с радост голяма: тя бе единствена от боговете присъстваща в боя, други безсмъртни не идеха в схватката да се намесват, [75] а си седяха спокойно в двореца на Олимп многоурвест, гдето палат велелепен за всекиго беше издигнат. Те обвиняваха Зевс, чернооблачен син на бог Кронос, че пожела да изпрати прослава и чест на троянци. Без да обръща внимание, татко им Зевс, разположен [80] сам надалече от всички, съзнавайки своята слава, гледаше Троя свещена, ахейските кораби черни, медния блясък и тези, които убиват и гинат. Докато беше зора и свещеният ден все растеше,