Илиада [bg]
- Автор: Гомер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Блага Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Илиада [bg]». Краткое содержание книги:
Илиада [bg]
Перейти на страницу:
ЕДИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
ПОДВИЗИТЕ НА АГАМЕМНОН
Стана Зората от ложе, преспала с Титона прославен,
да отнесе светлината на всички безсмъртни и смъртни.
Зевс при ахейските кораби бързи изпрати Ерида,
грозна богиня в ръцете с поличба128 за сеч безпощадна.
Спря тя до кораба чер и огромен на цар Одисея.
[5]
Корабът беше в средата — на двете страни да я чуят:
както до шатъра здрав Теламонов, така и Ахилов —
двамата бяха изтеглили своите кораби в двата
края на ширния стан, уповани на своята сила.
Тука застана богинята, викна високо и страшно
[10]
с глас пронизителен. Вдъхна в сърцето на всеки ахеец
храброст голяма и жар да се хвърли в борба неуморно.
Стана им битката мигом по-мила от пътя обратен
с гладките кораби право към тяхната скъпа родина.
Громко Атрид заповяда аргийци за бой да се стягат,
[15]
сам си облече веднага блестящите медни доспехи.
Първо на свойте пищяли той два наколенника сложи,
хубави, опнати здраво, с токи от сребро закопчани.
Върху гърдите си после защитната ризница тури.
Някога в дар гостолюбен за спомен Кинир му я даде,
[20]
тъй като стигна до Кипър великата вест, че ахейци
щели със кораби в поход за бой да отплуват към Троя.
Да угоди той на царя, предаде му тоя подарък:
ризница с ивици десет от черна стомана вковани,
двадесет светли оловни, дванадесет цели от злато.
[25]
А пък от двете страни по три змея стоманеносини
вият се чак до врата и напомнят дъгата, която
в облак закрепя Кронид за поличба129 на смъртните хора.
Метна си през раменете и меча, по който блестяха
гвоздеи златни, а цялата ножница около него
[30]
сребърна беше и плътно пристегната с ремъци златни.
Грабна си щита нашарен, красив, всепокриващ и буен.
Имаше десет бакърени кръга по края на щита,
още се нижеха двадесет плочки оловни и бели,
тъкмо в средата сияеше плочка от черна стомана.
[35]
Щитният пъп увенчаваше свирепоока Горгона,
гледаща страшно, а близо до нея — и Ужас, и Бягство.
Беше към щита притъкната сребърна дръжка със ремък.
Дракон триглав, тъмносин се извиваше точно над нея —
трите глави от единствена шия му бяха израсли.
[40]
Четириобръчен шлем на главата Атрид си надяна
с гребен от конска опашка, която страхотно се вее.
Взе и две копия крепки, със върхове медни и остри.
Техният блясък достигаше чак до небето високо.
Пратиха трясък небесен тогава Атина и Хера
[45]
да почетат Агамемнон, владетел на златна Микена.
Всеки боец заповяда на своя колар да задържа
близо до рова дълбок колесницата в пълна готовност,
те пък самите пешком в свойте бойни доспехи поеха.
Вик неугасващ ехтеше, преди да изгрее зората.
[50]
Спряха пред рова във строй, изпреварили вече конете,
а колесниците следваха тези редици отблизо.
Паника грозна създаде Кронид със роса от небето,
цяла обагрена в кърви, понеже той щеше да прати
много юнашки глави във подземното царство на Хадес.
[55]
Също троянци отсреща на хълм сред полето се сбраха
около славния Хектор и Полидамант благороден,
около вожда Еней, като бог от троянци почитан,
около тримата сина на вожд Антенора: Полиба,
и Агенора, и младия син Акамант богоравен.
[60]
Хектор сред първите носеше щита си вещо закръглен.
Както звездата злокобна130 ту блесне сред облаци горе,
ту пък отново потъне в грамада от облаци мрачни,
също тъй Хектор се мяркаше ту между първите в боя,
ту заповядваше гласно във крайните задни редици,
[65]
блеснал с медта си, подобен на Зевсова мълния ярка.
Както жетвари застават едни срещу други да жънат
нива с ечмик или жито на някой заможен стопанин,
свалят ръкойки нагъсто със класове тежки от зърно,
тъй и троянци с ахейци се биеха с устрем и сила:
[70]
никой не мислеше вече за пагубно бягство от боя.
С ярост еднаква беснееха двете войски като вълци.
А многостонна Ерида ги гледаше с радост голяма:
тя бе единствена от боговете присъстваща в боя,
други безсмъртни не идеха в схватката да се намесват,
[75]
а си седяха спокойно в двореца на Олимп многоурвест,
гдето палат велелепен за всекиго беше издигнат.
Те обвиняваха Зевс, чернооблачен син на бог Кронос,
че пожела да изпрати прослава и чест на троянци.
Без да обръща внимание, татко им Зевс, разположен
[80]
сам надалече от всички, съзнавайки своята слава,
гледаше Троя свещена, ахейските кораби черни,
медния блясък и тези, които убиват и гинат.
Докато беше зора и свещеният ден все растеше,
вернуться
128
Според едни тя носи егида, според други — факел или меч, а според трети поетът има пред вид небесната дъга.
вернуться
129
В древността смятали небесната дъга за божествено знамение.
вернуться
130
Звездата Сириус, която поетът нарича «между звездите най-светла, но лоша поличба вещае» (XXII, 30).
~ 83 ~
Предыдущая страница Следующая страница
var width = window.innerWidth
|| document.documentElement.clientWidth
|| document.body.clientWidth;
if (width > 768) {
(function(w, d, n, s, t) {
w[n] = w[n] || [];
w[n].push(function() {
Ya.Context.AdvManager.render({
blockId: "R-A-430869-4",
renderTo: "yandex_rtb_R-A-430869-4",
async: true
});
});
t = d.getElementsByTagName("script")[0];
s = d.createElement("script");
s.type = "text/javascript";
s.src = "//an.yandex.ru/system/context.js";
s.async = true;
t.parentNode.insertBefore(s, t);
})(this, this.document, "yandexContextAsyncCallbacks");
}
var width = window.innerWidth
|| document.documentElement.clientWidth
|| document.body.clientWidth;
if (width
Перейти на страницу: