Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Щом Натан влезе в стаята, за да се увери, че всичко е наред, Ричард позволи на Лорета да го последва. Разплакана и съкрушена, тя влезе след Натан.
Разпери отчаяно ръце.
— Пророчествата ми! Скъпи Създателю! Пророчествата ми са унищожени!
Ричард се убеди, че жената е права. Тук-там по ъглите като че ли бяха останали купчини, които не изглеждаха напълно съсипани, но всичко беше покрито със сажди и разпиляно в пълен хаос.
Лорета се строполи на колене и загреба с шепи безполезната влажна пепел.
— Унищожени са — захлипа тя.
Ричард сложи ръка на рамото й.
— Ще запишеш нови, Лорета. Можеш да използваш библиотеката, за да записваш новите си пророчества.
Тя кимна разсеяно. Той се съмняваше, че го е чула.
Хората се бяха събрали навън в коридора, за да гледат какво се случва. Много от тях покриваха носовете си, за да не дишат задушливата миризма.
Ричард разпозна доста от гостите, които по-рано бяха на приема. Всички изглеждаха мрачни. Огънят явно потвърждаваше пророчеството, което всички бяха чули същата сутрин. Като си мърмореха предупреждения един на друг, хората се разотидоха. Кара разцепи тълпата, все едно в коридора нямаше никого — очакваше всички да се отстраняват от пътя й, щом ги доближи. Така и ставаше. Никой не смееше да остане на пътя на Морещица, особено когато изглеждаше толкова ядосана като Кара. Последното, което хората тук биха желали, бе да привлекат върху себе си вниманието на Морещица.
— Добре ли си? — попита тя Ричард и получи кимане в отговор. — Чух, че имало проблем.
— Пророчествата на Лорета се запалиха — обясни той.
Сред тълпата Ричард забеляза Лудвиг Драйър, абата от провинция Фаджин. Лицето му бе придобило каменно изражение, докато оглеждаше случващото се. Накрая си проправи път през тълпата и се приближи до Ричард.
— Има ли пострадали? — попита.
— Не — отвърна Ричард. — Домът на Лорета е пълен с хартия. Нищо чудно, че избухна пожар.
Лудвиг погледна през вратата.
— Особено след като е предречено от пророчество.
— Кой го казва?
Абатът сви рамене.
— Ами, първо сляпата старица. Плюс още неколцина.
Ричард забеляза, че голяма част от хората в тълпата зад абата следят разговора им.
— Жената използваше жив огън в стаята си — извиси глас той. — Навсякъде беше пълно с листове. Лично я предупредих да премести всички хартии, преди да е избухнал пожар.
— Така или иначе, беше предречено от пророчество.
— Човекът е прав — обади се Лорета, щом излезе от стаята със сломено сърце. — Самата аз получих това пророчество. Записах го и го дадох на Господаря Рал — обясни тя на абата, докато триеше сълзите от бузите си. — Боя се, че вече всички знаем какво е означавало.
Абатът извърна смръщеното си лице към Ричард.
— Значи си получил опасно пророчество за пожар в Двореца и не си го споделил с никого от нас? Запазил си го за себе си?
— Току-що му го дадох и той хукна право насам — отговори Лорета, преди Ричард да си е отворил устата, като неволно го избави от задължението да обяснява сам. — Нямаше време да предупредим когото и да било, нито да направим нещо, за да спрем пожара навреме.
Абатът въздъхна притеснено.
— Все пак, Господарю Рал, няма да е зле да се отнасяш по-отговорно към пророчествата. Особено когато то може да има такива последствия и да е опасно за живота на други хора. Твоят дълг в крайна сметка е да закриляш поданиците на Д’Харанската империя. Ти си магия срещу магията и животът на всички нас зависи от теб. Пророчеството е магия, дадена ни от Създателя, и ти трябва да я приемаш на сериозно.
— Мисля, че Господарят Рал приема пророчеството най-сериозно — намеси се Натан и стрелна онзи с гневен поглед.
— Добре — отстъпи Лудвиг. — Добре. Така и трябва. — Зяпачите закимаха.
Кара завъртя Агиела в юмрука си. Насочи червеното оръжие към лицето на абата.
— Господарят Рал няма нужда да му казваш какви са отговорностите му, нито да следиш как ги изпълнява. Господарят Рал ни закриля.
Убийственият тон на Кара представляваше неприкрито предупреждение, че мъжът е прекрачил границата.
Накрая Лудвиг все пак се осмели да продължи.
— Мечът ти не може да те защити от пророчеството, Господарю Рал. Не може да защити никой от нас от бъдещето. Това, което ни защитава, е пророчеството. Именно затова Създателят е дарил човечеството с дарбата на пророчеството.
Гневният поглед на Ричард накара абата да потръпне и да сведе глава към земята.
— Достатъчно.