Смъртоносно бяло

Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
Серия: Корморан Страйк (bg) #4
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0382-7
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:

„Смъртоносно бяло“ е четвъртият роман от поредицата за разследванията на Корморан Страйк и Робин Елакот на Дж. К. Роулинг, написан под псевдонима Робърт Галбрейт. Този път съдружниците в детективската агенция са изправени пред сложен случай, който ги ангажира едновременно професионално и морално. От една страна ги е наел министър от правителството, жертва на изнудване. В услуга на своя престижен клиент те прилагат целия си арсенал от умения, включително приемане на различни самоличности от Робин. В същото време към Страйк се обръща душевно неуравновесен младеж, който твърди, че преди години е станал свидетел на убийството на дете в имението на въпросния министър. Разрешаването на тази загадка няма да им донесе пари и слава, но те са ѝ също толкова отдадени, тласкани от нравственото желание да дадат на младежа душевен покой. В същото време в личния живот и на двамата детективи се случват драматични събития, които променят съдбата и душевната им нагласа, но не ги отклоняват от тяхната всеотдайност към професията. С по-сложна и интригуваща фабула от всички предишни романи от поредицата, „Смъртоносно бяло“ е една галерия от сложни психологически образи, покриващи цялата социална гама на съвременното британско общество.

Перейти на страницу:

Телефонът му отново иззвъня. Като видя, че е Луси, остави обаждането да се прехвърли на гласова поща. Сега най-малко му се слушаха подробности за последното заседание на училищното настоятелство.

Няколко минути по-късно, докато Страйк беше в банята, тя отново го потърси. Добра се на куц крак до кухнята с наполовина смъкнати панталони с надеждата да са Робин или Баркли. Като видя номера на сестра си за втори път, просто изруга на висок глас и се върна в банята.

Третото обаждане го убеди, че тя няма да се откаже. Като тръшна на масата кутията със супа, която отваряше, Страйк взе телефона си.

– Луси, зает съм, какво има? – изрече кисело.

– Баркли е.

– А, крайно време беше. Някакви новини?

– Малко нещо за Флик, мацето на Джими, ако е от помощ.

– Всичко е от помощ – каза му Страйк. – Защо не се обади по-рано?

– Узнах го едва преди десет минути – посочи невъзмутимо Баркли. – Току-що я чух да го казва на Джими в кухнята. Присвоявала пари в службата си.

– Каква служба?

– Не поясни. Бедата е, че Джими май не примира много за нея по моите наблюдения. Не съм сигурен, че ще се разтревожи, ако я арестуват.

В ухото на Страйк прозвуча разсейващ сигнал. Някой друг се опитваше да се свърже с него. Погледна телефона и видя, че отново е Луси.

– Но ще ти кажа какво още научих от него – продължи Баркли. – Снощи беше друсан. Каза, че познавал министър от правителството с окървавени ръце.

Бийп. Бийп. Бийп.

– Страйк, там ли си?

– Да, тук съм.

Страйк никога не бе разказвал на Баркли историята на Били.

– Какво точно каза той, Баркли?

– Дрънкаше за правителството, за торите, каква банда негодници били. И после взе, че изтърси „и шибани убийци“. Попитах го за какво говори. А той отвърна: „Знам един, дето е с окървавени ръце. Хлапета“.

Бийп. Бийп. Бийп.

– Имай наум, че тия от СМОСО са пълни откачалки. Може да говори за съкращения в помощите за деца. За тях това си е равносилно на убийство. Не че аз самият оценявам високо политиката на Чизъл.

Бийп. Бийп. Бийп.

– И не си забелязал Джими да е отскачал до Оксфордшър?

– Не и докато го държа под око.

Бийп. Бийп. Бийп.

– Добре – каза Страйк. – Продължи да разузнаваш. Съобщи ми, ако научиш нещо.

Затвори и извика на екрана номера на Луси.

– Здравей, Луси – изрече нетърпеливо. – Сега съм малко зает, може ли...

Но когато тя заговори, лицето му се изопна. Още по средата на задъханите й думи той вече бе грабнал ключовете си и патериците.

„Ще се опитаме да те обезсилим да причиняваш вреди.“

Хенрик Ибсен, „Росмерсхолм“

Съобщението на Страйк, в което той настояваше за доклад, стигна до Робин в девет без десет, когато вървеше по коридора с офисите на Изи и Уин. Дотолкова нямаше търпение да види какво й пише, че се закова намясто насред пустата пътека.

– О, по дяволите – промърмори, като разбра, че интересът на „Сън“ към министъра расте. Облегна се на стената на коридора и тъй като всичките дъбови врати бяха затворени, стисна зъби, та да позвъни на Страйк.

Не бяха разговаряли, откакто му отказа да следи Джими. Когато му се обади в понеделника да му се извини лично, вдигна Лорелай.

– О, здравей, Робин, аз съм!

Едно от ужасните неща при Лорелай беше, че е симпатична. По причини, в които Робин не би желала да се рови, би предпочела тя да беше неприятна.

– Съжалявам, той е под душа. Прекара тук целия уикенд, контузил си коляното, докато следял някого. Не ми разправи подробности, но ти сигурно знаеш. Наложи му се да ми звъни от улицата, ужасно беше, не можеше да се изправи. Докарах го с такси дотук и платих на шофьора да ми помогне да качим Корм. Не може да носи протезата, с патерици е...

– Просто му предай, че съм се обаждала – каза Робин, а в стомаха й все едно имаше лед. – Не е нещо важно.

Робин си бе преповтаряла няколко пъти разговора в главата си оттогава. В тона на Лорелай се долавяше безпогрешна собственическа нотка, когато говореше за Страйк. На Лорелай се бе обадил той, когато се бе озовал в беда (а как иначе, нима очакваше да позвъни на теб в Оксфордшър?), в апартамента на Лорелай бе прекарал остатъка от уикенда (те имат връзка, къде другаде да иде?), Лорелай го обгрижваше и утешаваше и може би го подкрепяше в злословията му срещу Робин, без която не би се стигнало до тази злополука.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?