Смъртоносно бяло

– Мътните го взели! – кресна той неочаквано и Робин видя как главите на младите умници отвън се извърнаха към Чизъл. – Това е на латински! Дайте ми някой, който може да говори на английски! Джаспър Чизъл! Аз съм министърът на културата! Казах ви датата... Не, не можете... Не разполагам с цял ден, по дяволите!

Доколкото Робин успя да схване, Чизъл бе изгубил щипка за банкноти със сантиментална стойност и предполагаше, че това е станало в хотела, където с Кинвара бяха пренощували след рождения й ден. Както чуваше, хотелският персонал не само не бе открил щипката, а и бе неспособен да оцени честта, която им бе оказал Чизъл с отсядането си в хотела им.

– Искам някой да ми позвъни с резултат. Проклети некадърници – измърмори Чизъл, като затвори и се втренчи в Робин, сякаш бе забравил коя е. Като все още дишаше тежко, се отпусна на канапето срещу нея. – Имам десет минути, така че дано си струва.

– Разполагам с информация за господин Уин – каза Робин и извади бележника си. Без да изчака отговора му, предаде сбито наученото от сър Кевин. – И... – завърши едва минута и половина по-късно – може би има още една нередна постъпка от страна на господин Уин, но с тези сведения евентуално разполага д-р Елспет Къртис-Лейси, чийто номер не е обявен. Няма да ни отнеме много дълго да се свържем с нея, само че – добави тревожно, тъй като малките очички на Чизъл бяха присвити с неразгадаемо изражение, може би на неудоволствие, – реших, че трябва да ви уведомя незабавно.

Той остана вторачен в нея за още няколко секунди с обичайното си войнствено изражение, но после се шляпна по бедрото с ясен жест на задоволство.

– Виж ти, виж ти – рече. – С право ми е казал, че си му най-добрата.

Измъкна смачкана носна кърпа от джоба си и избърса лицето си, изпотено по време на разговора със злополучния хотел.

– Виж ти, виж ти – повтори отново, – този ден взе, че се оказа много хубав. Един по един се препъват. Значи Уин се оказва крадец, лъжец и може би още нещо.

– Ами вижте – заговори предпазливо Робин, – той не може да отчете разхода на онези двайсет и пет хиляди и със сигурност е обещал неща, които не е в състояние да изпълни...

– Доктор Елспет Къртис-Лейси – промърмори Чизъл, следващ собствената си мисъл. – Името ми е познато.

– Беше съветник за Нортъмбърланд от либералдемократите – подсети го Робин, която току-що го бе узнала от уебсайта на фондация „Равнопоставеност“.

– Тормоз над деца – обяви внезапно Чизъл. – Ето откъде ми е позната. Членува в някаква комисия, занимаваща се с тормоз над деца. Пълна откачалка е на тази тема, навред й се привижда. То се знае, в либералдемократическата партия е пълно с откачалки. На този принцип са се сдушили. Главите им са пълни с мухъл.