Смъртоносно бяло

– Проклетата ни годишнина е, а ти не се сещаш дори да си сложиш пръстените! – кресна Матю.

Час и половина по-късно спряха пред сградата на хотела от меко златисти тухли. Сияещ мъж в униформа отвори вратата на Робин. Нейното „благодаря“ бе недоловимо заради твърдата и горчива буца в гърлото й.

Почти не си говореха по време на вечерята, приготвена от готвач, удостоен със звезда „Мишлен“. Робин със същата сила би могла да дъвче полистирол и прах. Огледа околните маси. Двамата с Матю бяха единствената млада двойка. Бегло се почуди дали някои от тези съпрузи бяха преминали през подобни препятствия в брака си и ги бяха надмогнали.

Тази нощ спаха с гръб един към друг.

В събота Робин се събуди с осъзнаването, че всеки миг в хотела, всяка стъпка в грижливо поддържания му парк с лавандулова алея, японска градина, овощна градина и лехи с органични зеленчуци им струваше малко състояние. Вероятно Матю си мислеше същото, защото се държеше помирително по време на закуската. И все пак разговорът им постоянно доближаваше опасни територии, от които те бързаха да се отдръпнат. От напрежението в слепоочието на Робин запулсира главоболие, но тя не искаше да помоли персонала за обезболяващи, защото всеки знак за дискомфорт можеше да доведе до нова караница. Робин се питаше какво ли е да си имал сватба и меден месец, които да не се боиш да си спомняш. Накрая се спряха на темата за работата на Матю като най-безопасна, докато се разхождаха из парка.

Следващата събота щеше да има благотворителен мач по крикет между неговата фирма и друга. Матю, който бе също толкова добър в крикета, както и преди в ръгбито, очакваше срещата с голямо нетърпение. Робин слушаше хвалбите му за неговите собствени умения и подигравките по адрес на несръчния Том, смееше се в точните моменти, издаваше утвърдителни звуци и непрестанно в едно студено и нещастно кътче на съзнанието си се питаше какво ли ставаше сега в Боу, дали Страйк е отишъл на протестния поход, дали е научил нещо полезно за Джими, като в същото време се чудеше и маеше как тя, Робин, се бе озовала с този надут и вгледан в себе си човек, който напомняше красивото момче, някога обичано от нея.