Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Съзнанието, че е несправедлив и неблагодарен, не помагаше за повишаване на настроението му, докато едва тътреше себе си и сака нагоре по стълбите. Въпреки че някои моменти от престоя му в дома на Лорелай бяха извънредно приятни, всичко бе съсипано от случилото се миналата вечер и вината си бе изцяло негова. Той бе допуснал да се стигне дотам, тъкмо онова, от което се пазеше, откакто бе напуснал Шарлот, защото бе свалил гарда, приел бе чаши чай, домашно сготвени ястия, мило внимание, докато накрая снощи в тъмнината тя бе прошепнала срещу голите му гърди „Обичам те“.
Отново направи гримаса заради усилието да балансира върху патериците, докато отключваше външната си врата, и почти се стовари в апартамента си. Затръшна вратата зад себе си, пусна сака на пода, отиде до малкия стол край масата с гетинаксов плот в помещението, което съчетаваше кухня и дневна, отпусна се на него и запрати патериците встрани. Бе облекчение да си е у дома и сам, колкото и трудно бе да се оправя при крака си в това състояние. Би трябвало да си дойде по-скоро, то се знае, но след като не бе в състояние да следи когото и да било и изпитваше значителен дискомфорт, по-лесно бе да остане в удобното кресло, кракът му да почива върху голяма квадратна табуретка, да праща есемеси с инструкции до Робин и Баркли, а Лорелай да му поднася ядене и пиене.
Страйк запали цигара и отново се замисли за всички жени, изредили се след Шарлот. Първо, Киара Портър, красавица, с която бяха преспали веднъж без съжаления и от двете страни. Няколко седмици, след като се прочу в пресата след решаване на случая „Ландри“, Киара му се обади. Явно в съзнанието на модела се бе издигнал от добър за чукане до евентуален приятел, след като бе вече знаменитост, но той отказа повече срещи с нея. Приятелки, които искаха да бъдат фотографирани с него, не го устройваха с неговата професия.
После дойде Нина, която работеше в издателство и която той бе използвал, за да получи информация по случай. Харесал я беше, но явно недостатъчно, като се замисляше сега, че да прояви уважение. Наранил бе чувствата на Нина. Не се гордееше с това, но пък и не бе нещо, което чак да го лиши от сън.
Елин бе по-различна – красива и най-хубавото, удобна, затова с нея се задържа по-дълго. Тя бе в процес на развод с богат човек и нуждата й от дискретност не отстъпваше на неговата. Прекарали бяха няколко месеца заедно, преди той да я олее с червено вино и да си излезе от ресторанта, където вечеряха. После й се обади да се извини, но тя му заяви, че е свършено, преди да е доизказал изречението. Предвид че я бе оставил унизена в „Льо Гаврош“ и я бе натоварил със солидна сметка за химическо чистене, стори му се, че ще прояви лош вкус да вметне: „И аз точно същото се канех да кажа“.
След Елин дойде Коко, за която той предпочиташе да не се замисля, а сега се бе появила Лорелай. Нея харесваше повече от всички други и тъкмо заради това съжаляваше, че тъкмо тя бе изрекла „Обичам те“.
Две години по-рано Страйк бе дал обет пред себе си, а той много рядко даваше обети, защото разчиташе, че ще ги спази. След като на никоя жена освен на Шарлот не бе казвал „Обичам те“, нямаше и да го каже на друга, ако не бе напълно уверен, че иска да остане с тази жена и да си създаде живот с нея. Щеше да е подигравка с чувствата му към Шарлот, ако използваше думите при по-несериозни обстоятелства. Само любов би могла да оправдае хаотичната им връзка и многото й подновявания, при все да бе съзнавал дълбоко в себе си, че нищо няма да излезе. За Страйк любовта бе болка, търсено и изстрадано чувство. Нямаше да я намери в спалнята на Лорелай с нейните завеси на каубойки.
И тъй, той не каза нищо, след като тя пошепна своето обяснение, а после, когато го попита дали я е чул, той отвърна:
– Да, чух те.
Страйк се пресегна за цигарите си. Да, чух те. Е, това поне не беше лъжа. Със слуха му всичко си беше наред. Последва много дълго мълчание, после Лорелай стана от леглото и отиде в банята, където прекара трийсет минути. Страйк реши, че е влязла там да плаче, макар да бе достатъчно възпитана да го направи тихо, така че той не я чу. Лежал бе в леглото и се бе чудил какво би могъл да й каже, дето да е и мило, и вярно, но му беше ясно, че нищо по-малко от „И аз те обичам“ нямаше да е приемливо за нея, а факт бе, че той не я обичаше и не се канеше да лъже.
Когато тя се върна обратно в леглото, той взе да милва рамото й. Тя го остави да го прави известно време, после му каза, че е уморена и трябва да поспи.