Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Не – отвърна Робин съвсем искрено с готова за писане химикалка.
– О, боже – промълви със слаб глас сър Кевин. – Ами... едно на ръка, двайсет и пет хиляди лири неотчетени пари си е сериозна работа.
– Какво друго? – попита Робин, като бързо записваше.
– Моля?
– Ти каза „едно на ръка“. Какво друго те тревожи?
Робин чу как жената, която беше вдигнала телефона, заговори в далечина. Звучеше ядосана.
– Дела, предпочитам да не го обсъждаме в подробности по телефона – отвърна смутен сър Кевин.
– Е, това е много разочароващо – каза Робин, като се надяваше, че успява да имитира мелодичния и високопарен говор на Дела. – Надявах се, че поне ще ми кажеш защо, Кевин.
– Е, ами историята с Мо Фара...
– Мо Фара? – повтори Робин с неподправена изненада.
– Какво рече?
– Мо Фара?
– Нима не знаеше? – пророни сър Кевин. – О, боже... О, боже...
Робин чу стъпки и после отново заговори жената, първо приглушено, после ясно.
– Дай аз да говоря с нея... Кевин, пусни... Слушай, Дела, Кевин е много разстроен покрай всичко това. Той подозираше, че ти не си наясно какво става и ето на, оказа се прав. Никой не иска да те тревожи, Дела – изрече тя, сякаш бе на мнение, че подобна закрила е неуместна, – но истината е, че... Не, тя трябва да знае, Кевин. Герайнт обещава на хората неща, които не може да изпълни. На деца инвалиди и семействата им се гарантира, че ще бъдат посетени от Дейвид Бекъм, Мо Фара и от не знам си още кого. Сега всичко ще излезе наяве, Дела, след като е замесена Комисията по фондациите, а аз не желая името на Кевин да бъде окаляно. Той е човек със съвест и принципи и стори всичко по силите си. От месеци подканя Герайнт да оправи сметките, а освен това и Елспет... не, Кевин, няма, ще й го кажа... Нещата могат да станат крайно неприятни, Дела. Може да стигне до полицията и до вестниците. Съжалявам, но аз трябва да мисля за здравето на Кевин.
– Каква е историята на Елспет? – попита Робин, като продължаваше да записва.
Сър Кевин изрече нещо умолително в далечина.
– Няма да говоря за това по телефона – отсече лейди Роджърс. – Трябва да попиташ Елспет.
Пак се чуха влачещи се стъпки и сър Кевин отново взе слушалката.
– Дела, знаеш колко те уважавам. Иска ми се нещата да стояха другояче.
– Да – отвърна Робин. – Е, значи ще трябва да се обадя на Елспет.
– Какво каза?
– Ще се обадя на Елспет.
– О, боже – изпъшка сър Кевин. – Но все пак може нищо да няма там.
Робин се зачуди дали да поиска номера на Елспет, но реши да не го прави. Дела със сигурност би трябвало да го има.
– Все пак ми се ще да ми кажеш каква е тази история с Елспет – каза тя с готова над бележника химикалка.
– Не ми се иска – отвърна жално сър Кевин. – Такива слухове могат да съсипят репутацията на човек...
Отново заговори лейди Роджърс.
– Толкова имахме да кажем. Цялата тази история се отрази много зле на Кевин, стресира го. Съжалявам, но това е последната ни дума по въпроса, Дела. Дочуване.
Робин остави телефона на масата до себе си и се огледа да се увери, че никой не я наблюдава. Отново взе телефона и прегледа списъка с попечителите на фондация „Равнопоставеност“. Една от тях беше д-р Елспет Къртис-Лейси, но на уебсайта на фондацията личния телефонен номер го нямаше, а след обаждането в телефонни справки се оказа, че не е обявен.
Робин позвъни на Страйк. Директно бе прехвърлена на гласова поща. Тя изчака няколко минути и опита отново, но резултатът бе същият. След третия неуспешен опит да се свърже с него му написа съобщение.
Узнах нещо за ГУ. Обади ми се.
Сянката, падаща върху терасата при пристигането й, бързо се отместваше назад. Топлото слънце се плъзна върху масата на Робин, докато тя допиваше кафето си и чакаше Страйк да й позвъни. Най-сетне телефонът й завибрира, за да покаже, че е получено съобщение. С подскочило сърце тя го грабна, но беше само Матю.
Искаш ли да пийнем довечера след работа с Том и Сара?
Робин гледаше съобщението със смесица от апатия и страх. Утре беше благотворителният мач по крикет, по повод на който Матю толкова се вълнуваше. Среща с Том и Сара със сигурност обещаваше много приказки по темата. Вече си представяше четирима им на бара: Сара с нейното непрестанно флиртуване с Матю, Том, отбиващ шегите на Матю за неточните му удари все по-ядосано и несръчно, и Робин, както бе типично за нея напоследък, преструваща се, че й е забавно и интересно, защото това бе цената да си спести натякването на Матю как вечно изглеждала отегчена или се смятала за нещо повече от обкръжението си или (както се случваше при най-яростните им скандали) вероятно предпочитала да е на питие със Страйк. Утеши се, че поне нямаше да е безкрайна пиянска вечер, защото Матю приемаше сериозно всичките си участия в спортни прояви и щеше да иска да се наспи добре преди мача. Така че върна следното съобщение: