Смъртоносно бяло

Беше четири сутринта, безнадеждният час, в който треперещите страдащи от безсъние населяват свят от кухи сенки, а съществуването изглежда крехко и странно. Страйк, който бе задрямал, се събуди стреснат на болничния стол. За секунда чувстваше само болезненото си тяло и глад, глождещ стомаха му. После видя деветгодишния си племенник Джак, лежащ неподвижно в леглото до него с тампони върху очите, с тръба в гърлото му и други, проточващи се от врата и китката му. Отстрани до леглото висеше торбичка с урина; три отделни системи вливаха съдържанието си в телцето, което изглеждаше мъничко и уязвимо сред тихо жужащата апаратура в тишината на интензивното отделение.

Чуваше приглушените от гумените подметки стъпки на сестра зад завесата, ограждаща леглото на Джак. Не бяха искали Страйк да прекара нощта на стола, но той упорстваше, а известността му, макар и несравнима с тази на истинските знаменитости, в съчетание с инвалидността му накрая проработи в негова полза. Патериците му бяха подпрени на нощното шкафче. В отделението беше прекалено топло, както е винаги в болниците. Страйк бе прекарал много седмици в поредица от железни легла, след като кракът му бе откъснат. Миризмата го пренесе назад към онова време на болка и брутална необходимост от приспособяване, когато бе принуден да пренастрои живота си на фона на безкрайни пречки, срамотии и ограничения.

Завесата прошумоля и сестрата влезе в тясното изолирано пространство, масивна и делова в болничната си престилка. Като видя, че Страйк е буден, отправи му кратка професионална усмивка, после взе картона, окачен на леглото на Джак, и започна да записва отчитанията от екраните на уредите, контролиращи кръвното му налягане и кислородните нива. Когато приключи, прошепна:

– Желаете ли чаша чай?

– Той как е? – попита Страйк, без да се старае да прикрие умолителната нотка в гласа си. – Как изглеждат показанията?

– Стабилен е. Няма причина за тревога. Всичко налично може да се очаква на този етап. Чай?