Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Беше му интересно да изпълнява поръчението, свързано с Анастасия Каменская. И донякъде страшничко. Като четеше информацията за нея, събрана през дългите години наблюдения над годеника й Чистяков, Бойцов виждаше, че нещо тук не е наред. Толкова години заедно, толкова години любовници — и се женят чак сега. Много странно. Според наличните данни Чистяков неведнъж й е правил предложение, но тя винаги е отказвала. Защо? Каква е тази жена, която отказва да се омъжи за човек, с когото и без това живее? Логиката на Вадим беше проста: щом не искаш да се омъжиш, тъй като той не ти харесва, тогава недей да живееш с него. А ако живееш с него, защото той ти харесва, защо не искаш да се омъжиш?
Когато за пръв път видя Каменская „на живо“, той се изненада от нейната невзрачност. И в първия момент си помисли, че май разбира защо тя продължава да живее с Чистяков дори ако той не й харесва. Защото просто може вече да не си намери друг мъж. А така все има някакъв. Но в следващия момент си помисли, че Чистяков, кой знае защо, иска да се ожени за нея. Интересно, какво толкова има в тази жена?
Супрун бързо изчисли хората, наети от Мерханов да го „отърват“ от Каменская. Сред представляващите интересите на Мерханов само един беше „лице от неславянска националност“, другите бяха московчани. Хората на Супрун ги следяха постоянно и при най-малкия признак за опасност се свързваха с Бойцов, който лично отговаряше за безопасността на Анастасия Каменская. Разбира се, тази безопасност беше относителна и Бойцов отговаряше за нея само докато не му се стореше, че покушението срещу нея е организирано достатъчно добре и шансовете за разкриване на убийството са минимални.
В 15,10 на 1 март Вадим получи сигнал, че колата с наемниците се движи към Шчолковското шосе, където живее Каменская. Той добре познаваше градските магистрали, а и колата му беше достатъчно мощна, затова пристигна до дома на Каменская само няколко минути след убийците. Знаеше, че тя не си е вкъщи. След като получи сигнала, първо набра номера на служебния й телефон и щом чу в слушалката женски глас, затвори. Беше запомнил гласа й, защото специално за това няколко пъти й се бе обаждал вкъщи, бе мълчал и слушал нейното нетърпеливо „ало, не ви чувам, наберете отново“.
Сега седеше в колата си и чакаше убийците да излязат и да си заминат. След това щеше да се качи в апартамента на Каменская, от който вече имаше ключове, и да види какви са ги свършили там онези. Да оправи нещо, ако не е добре.
— Пак са паркирали тук! — чу се истеричен бабешки глас. — Това е единственото място, откъдето човек може да мине, без да затъне — и пак на него са паркирали! Безобразие, докога ще говорим…
Вадим погледна откъде идва гласът и видя едра, подпираща се на бастун старица, която се опитваше да влезе във входа откъм специалната преграда за паркиране на коли, наричана в бита просто „джоб“. Преградата не беше планирана твърде сполучливо, защото се намираше точно срещу трамвайната спирка и слизащите от трамвая хора, които искаха да влязат в блока, трябваше или да заобикалят калната тревна площ, което беше доста път, или да се промушват между плътно паркираните коли, рискувайки да изцапат палтата или шлиферите си. Тревната площ, заобикаляща преградата, приличаше на черно мътно блато и само някой камикадзе с безупречно зрение и непромокаеми обуща можеше да си позволи да мине през него. Само на едно място някоя добра душа бе прехвърлила дълги дъски, по които можеше относително безопасно да се пресече калта, без тревната площ да се заобикаля. Наемниците бяха паркирали своя сааб точно върху тези дъски…
— Вече ми иде да извикам милиция! — продължи да се възмущава старицата. Тя наистина се придвижваше трудно и заобикалянето на тревната площ се превръщаше в проблем за нея.
— Много си права — подкрепиха я други две бабички, седнали на пейката пред входа. — Карат си колите, оставят ги, където им е удобно, а за хората не мислят. Нали те са млади и здрави, какво ги интересуваме ние, старите! Надойдоха тука от провинцията, препълниха Москва, човек не може да се размине от тях… лоши хора, ей.