Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Защо, нещо интересно ли има в нея? — оживи се Коротков, разбирайки, че неприятното обсъждане на неговия личен живот е свършило.
— Ганелин е искал ръката на Воронова повече от десет години. Тя е била омъжена, растели са синовете й, Воронова е обичала съпруга си и от самото начало е показвала на Ганелин, че за него няма надежда. Той е приел това като даденост, не е търсил нищо освен приятелство, но е правел всичко, за да стане полезен, нужен, незаменим. Бил е прекрасен практикуващ хирург, но още при първата възможност, съвсем в зората на перестройката, е изоставил медицината, започнал е бизнес, изградил го е солидно. И всичко това само за да има възможност да финансира проектите на Воронова. Първия си филм, който я направи известна, тя е снимала изцяло с парите на Ганелин, макар че още е била омъжена и не е имала никакви интимни отношения с Андрей Константинович.
— Ей, някои хора са родени с късмет — коментира чутото Юра. — Но аз все пак не виждам връзката. Какво общо има всичко това с нашата история?
— Юрик, има връзка, и то най-пряка. Ганелин и Воронова се познават от 1984 година, тоест от седемнайсет години. През всичките тези години нашият Андрей Константинович е бил източникът, от когото Воронова постоянно е получавала помощ и подкрепа — материална, морална, организационна, всякаква. Във всеки труден момент той е бил до нея. Какво му е струвала тази помощ — ние с теб не знаем. Най-вероятно и Воронова не знае. Тя си е създала определен образ за този човек: Ганелин може всичко, Ганелин е вълшебната пръчица, той винаги ще й се притече на помощ и което е най-важното — никога няма да я подведе и ще направи това, което й е обещал. И изведнъж настъпва момент, когато трябва да каже на жена си: „Извинявай, скъпа, но няма да мога да изпълня обещанието си. Ти разчиташе на мен, а аз те подведох. И теб, и цялата ти група“. За да каже това, той трябва да се реши да унищожи образа, който се е създал в главата и душата на Воронова през дългите години. Но на него не му е безразлично какво ще мисли за него жената, която той обича и чието уважение цени. Прекалено дълго се е борил за нея и е очаквал щастието, за да рискува отношението й към него. Ето, затова той може да направи всичко, за да провали снимките, но да излезе, че това се е случило по волята на нещастния случай и по никакъв начин не е свързано лично с него. Но това е общата схема, Юрочка. В нея се вписват далеч не всички мъже, вписват се по-малко от половината. Можем ли да я приложим към Ганелин? Не знам. Но чисто теоретично това е напълно възможно.
— И все пак аз не разбирам — упорито възрази Коротков. — Ако твоята схема е вярна, защо той сам е казал на Воронова, че има проблеми? Ако е действал така, както казваш, той щеше да си мълчи и да се преструва, че е богаташ, и много жалко, че снимките се провалят, а той вече е приготвил паричките… И после, защо тогава се е захванал да отказва Яна от мислите за заминаване? Нали в негов интерес би било тя да настоява на своето и Руслан колкото може по-бързо да се махне от Москва и да зареже работата с Воронова. Не, не се връзва. Ти, приятелко, нещо много си измисляш.
— Аха — измънка Настя. — Това го кажи на Афоня, защото той ме тормози с версията си за Ганелин. Страшно му се иска Ганелин да се окаже замесен! Вярно, няма нищо против версията и за голям политик, който отмъщава на Нилски за разобличителни публикации. За него няма значение, стига да е нещо необикновено: или престъпникът, или мотивът. Всеки нов началник иска да започне с шумен успех, никой не спори.
Тя свали от котлона тенджерката с яйцата и я сложи в мивката под струя студена вода. Приклекна пред отворения хладилник и след дълго търсене намери отдавна търкаляща се между зеленчуците глава чесън.
— Дръж. — С изразителен жест сложи пред Коротков чесъна и малък нож.
— Това какво е? — не разбра Юра. — За какво ми е?
— Ще го обелиш.
— Защо, ти не можеш ли?
— Мога, но не обичам. Ръцете ми после дълго ще миришат на чесън.
— А моите какво, няма ли да миришат?
— Нали си нормален руски мъж, ръцете ти трябва да миришат на чесън, лук, водка и на машинно масло.