Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Тези думи бяха посрещнати с груб смях.
— Колко мелодраматично! Защо направо не използваш и словоплетство, като си започнал? Или това е специалитет на Хал?
— Наистина говорих с брат ти — отвърна Фемандерак. Начинът, по който наблегна на края на изречението, не можеше да бъде пропуснат. — Подобно на останалите от Компанията, аз също бях изненадан от снощните разкрития. Хал призна, че е прибавил част от силата си към моята, когато се изправяхме срещу пазителите. Но моето знание за Фуирфада все така остава ключово за надвиването на Маендрага и дъщеря му. Останалите от Аркимм спомогнаха за успеха ни в Кантара. Хал е самоук магьосник, нищо повече. Лийт, не всичко, добро или лошо, се случва заради брат ти.
Лийт изсумтя.
— Но така изглежда, Фемандерак. Знаеш ли, че Стрелата ми говори с неговия глас?
— Снощи ти спомена нещо подобно, което ме накара да се замисля. А ти замислял ли си се, че може би си представяш, че чуваш неговия глас, защото го асоциираш с мъдрост? Убеден съм, че в действителност не чуваш Хал, иначе защо му е на Най-възвишения да ни отвежда чак до Кантара? От нас щеше да се иска само да се вслушваме във всичко, което брат ти ни каже.
Лийт мълчеше, размишлявайки над това. След известно време се размърда, а мъката в гласа му бе покъртителна:
— Фемандерак, всичко се свежда до това. Чувствам, че губя контрол. Всичките ми приятели правят каквото си поискат, а аз трябва да се съобразявам с десетки люде, преди да направя каквото и да било. Ако се отдам на Стрелата, нещата ще се влошат още повече. Страхувам се, че ще изгубя себе си, ще се разтворя. Не искам да бъда нечия марионетка.
Джугом Арк проблесна леко, едва ли не засрамено.
— Тогава ще трябва да се научиш да бъдеш този, който контролира — тържествено изрече Фемандерак.
— Не искам да имам нищо общо с това.
— Тогава просто се откажи — каза философът. — Но ти няма да направиш това. Зная го, Лийт. Трябва да разбереш, че всеки час, прекаран в Инструър, е един час по-малко, през който бихме могли да напредваме към Просеката. Не е нужно да скачаш от ентусиазъм за това, което вършиш. Просто продължи напред. Рано или късно чувствата ти ще се успокоят.
Лийт изсумтя неопределено, протегна се и се отправи към Иннската порта.
Разтревожен, Фемандерак се опита да продължи разговора с приятеля си, докато вървяха през града, но в отговор получаваше единствено намусеност. Точно като Мауфус. Философът си припомни своя безгрижен другар от детинство и промяната, настъпила у него след назначаването му в даурианския съвет. Той също беше прекалено млад за онова, което искаха от него.
С приближаването към Залата на знанието Лийт се оказа наобиколен от симпатизанти, очевидно незабелязващи мрачното му настроение. Около сградата кипеше активност — през нощта бяха изникнали шатри, край които шареха хора с кошници и ръчни колички.
— Какво става?
— Провизии — отвърна лаконично Фемандерак. — Армията ще се нуждае от храна и припаси. Ще бъдат пренесени по реката, докъдето е възможно плаването.
— Кой го реши?
— Ти. По-точно твоите съветници, след като се консултираха с Компанията. Естествено, биха се допитали до теб, но никой не можеше да те намери.
— Мислех, че аз съм председател на Съвета!
— Не може да притежаваш взаимоизключващото се — каза философът и се засмя, за да не прозвучат думите му като укор. — Ако не искаш отговорността, просто остави Стрелата. И ще потърсим друг, който да я вземе. Иначе…
Появата на Кърр, хауфута, Перду и мрачния Фарр спести на Лийт нуждата от отговор. Селският водител и фермерът поздравиха младежа по съвсем обичаен начин. Двамата го хванаха за ръцете и го поведоха, внимателно, но решително, към палатка, над която се вееше голям жълто-оранжев флаг.
— Какво е това? — Лийт кимна към знамето. То изобразяваше…
— Огнена стрела — каза Кърр. — Или поне каквото можаха да създадат най-добрите шивачки в града. Това ще бъде нашият символ, символът на обединена Фалта.
— Още едно решение, което съм взел? — младежът повдигна вежда към Фемандерак. Високият мъж сви рамене с пресилен жест, а Лийт не можа да сдържи усмивката си.
— Жителите на Инструър са готови за война — каза хауфутът, като повдигаше платнището за Лийт. В палатката имаше няколко маси, отрупани с карти и купчини хартия. Около тях имаше хора — някои бяха познати на младежа, други не — потънали в оживено обсъждане. Баща му помаха. Индретт също повдигна глава към него, преди да продължи разговора си. На Лийт му се стори, че погледът й е особен.