Безбожникът [bg]

Теламон наостри уши при звуците, които внезапно се понесоха навън — викове и пискливият глас на Аристандър. Пазителят на царските тайни връхлетя в къщата. Базилея знаеше кой е той — потръпна, по боядисаното й лице се стекоха капки пот и пръстите й затрепериха. Тя се усмихна предразполагащо, докато Аристандър, надвесен над нея, я изучаваше от глава до пети, сякаш тя беше някакъв изрод от пътуваща циркова трупа.

— О, Базилея, Царицата на Моав — Аристандър хвана пълната й ръка и я вдигна. — Това багрило за нокти е кървавочервено.

— Сама го приготвям — усмихна се превзето тя.

Аристандър пусна ръката й, опипа изящно бродираната наметка и потупа една от обиците й с пръст. Базилея не възрази.

— Трябва да дойдеш у дома — изгука тя. — Ще ти покажа гардероба си — роби, сандали и накити.

Ръката на Аристандър посегна към напоената с масла перука на главата й.

— Моля те! — каза тя.

— Достатъчно! — Теламон се изправи и сграбчи китката на Аристандър, чиито жестоки, студени очи гневно просветнаха. — Не я унижавай!

— Всъщност исках да говоря с теб — изфуча Аристандър. — Тук има нещо гнило. Да отидем до прозореца.

Той поведе лекаря натам.

— Чух за историята в Дома на Медуза — езикът на Аристандър се стрелкаше ту навън, ту навътре, като на гущер. — Толкова кръв, толкова трупове! Наредих да бъдат поставени на платформа с надпис над тях. Александър е много доволен от съкровището — с него ще плати на цялата войска за един месец. Предупреди онези крадци — писарите, че нито една монета не трябва да липсва — Аристандър хвърли поглед към Царицата на Моав, която гледаше нервно пред себе си. — Каква работа имаш с тази буца мас? Щяла да ми покаже гардероба си! Да не би да нося нейния размер, макар че не бих отказал тази халцедонова огърлица.

— Тук ли са Хубавците?

— Да, отвън са, закачат се с войниците и гледат труповете. Имам да ти кажа нещо интересно. Първо, тази сутрин бях в килията, където умря Рабин. От горкия човек не беше останало нищо. Купчина овъглена плът. Но Рабин е написал нещо на стената, преди да умре. Беше нещо подобно — Аристандър наплюнчи пръст и нарисува триъгълник на стената.

— Какво означава това?

— Не знам — призна Пазителят на тайните. — Ти си учил при Аристотел. Не е ли триъгълникът свещен символ? Един от онези тайнствени знаци? Е, поне приличаше на триъгълник — добави той лукаво. — А може да е било и главно Д.

— Аха, Дион?

— Да, Дион. А сега второто — продължи Аристандър. — Дион е посетил Арела в деня, когато умря. Освен това бях при вдовицата на Демад, за да я разпитам за снощното покушение над царя. Тя се каеше и плачеше. Мислеше, че съм отишъл да й взема главата. Призна си, че Мелеагър й помогнал да влезе в двореца. Но предишната нощ в спалнята й се промъкнал загадъчен посетител, който й съобщил, че лично Александър е наредил убийството на Демад и останалите.