![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Малта остана на мястото си. Взе гарафата с вода и изпи половината. Щеше да е честна и да остави другата половина за Кеки. Хвърли поглед към сатрапа. Той клечеше гол в плитката вана. Разчорлената му коса и обветреното лице караха главата му да изглежда сякаш не си принадлежи с бледото му тяло.
— Знаеш ли — започна тя разговорливо — колко много приличаш на оскубано пиле в тиган?
По напуканото му лице изведнъж избиха червени петна от бяс.
— Как смееш да ми се присмиваш? — ядосано попита той. — Аз съм сатрапът на Джамаилия и ще…
— А аз съм дъщерята на бингтаунска Търговка и някой ден самата аз ще стана такава. — Тя поклати глава. — В крайна сметка леля Алтея се оказа права. Не дължим никаква вярност на Джамаилия. Аз със сигурност не изпитвам никакъв дълг към кльощав младеж, който дори не може да се измие сам.
— Ти? Мислиш се за бингтаунска Търговка, момиченце, но знаеш ли каква си всъщност? Мъртва. Мъртва си за всички, които някога са те познавали. Дали въобще ще те потърсят толкова надолу по реката? Не. Ще те оплакват за малко повече от седмица и ще те забравят. Сякаш никога не си съществувала. Никога няма да разберат какво се е случило с теб. Говорих с капитана. Ще обърне галерата по течението. Разузнавали са нагоре по реката, но сега, след като ме спасиха, разбира се, плановете им се промениха. Ще се присъединим към другарите му в устието на реката и ще отплаваме право към Джамаилия. Никога повече няма да видиш Бингтаун. Така че сега това е твоят живот и е най-доброто, което ще получиш. Избирай, Малта Вестрит, някога от Бингтаун. Живей като слугиня или умри като изхабена мърла, изхвърлена от бойна галера.
Сухарът ненадейно заседна на гърлото ѝ. Тя прозря истината на казаното в студената му усмивка. Миналото ѝ беше отнето. Сега това беше животът ѝ. Тя се надигна бавно и прекоси стаята. Погледна надолу към мъжа, клекнал нелепо в краката ѝ, който щеше да властва над нея. Той посочи с презрение към кофите. Девойката погледна към тях, чудейки се как да постъпи. Изведнъж всичко изглеждаше толкова далечно. Беше толкова изморена и отчаяна. Не искаше да бъде прислужница, нито искаше да бъде използвана и захвърлена от пасмина мръсни джамаилски моряци. Искаше да живее. Щеше да направи каквото е нужно, за да оцелее.
Вдигна горещата кофа. Пристъпи до ваната на сатрапа и изля бавна струя отгоре му, докато той не въздъхна с удоволствие от течащата топлина. Внезапен полъх на парата накара Малта да се усмихне. Идиотите бяха затоплили речна вода за банята му. Трябваше да се досети. Кораб с такава големина нямаше да разполага с огромни количества прясна вода. Щяха да пестят количеството, с което разполагаха. Калсидците очевидно знаеха, че не могат да пият от речната вода, но не осъзнаваха, че не трябва и да се къпят с нея, вероятно защото изобщо не се къпеха. Не знаеха какво ще му причини. Утре щеше да е покрит с пришки.
Тя се усмихна сладко и попита:
— Да излея ли и втората кофа върху теб?
Глава девета
Битка
Погледът на Алтея пробяга по палубата. Всичко вървеше гладко. Вятърът бе постоянен, Хаф беше на руля. Тъмносиньото небе над тях беше ясно. В центъра, шестима моряци повтаряха рутинна серия удари и парирания с пръчки. Макар да не влагаха много ентусиазъм в действията си, Брашън, изглежда, бе доволен от формата и точността, която постигаха. Лавой сновеше между тях, като порицаваше и поправяше шумно. Тя поклати глава. Не твърдеше, че знае всичко за битките, но този установен ред я озадачаваше. Нито една битка нямаше да бъде толкова подредена като нанеси-и-поеми серията от удари, която моряците упражняваха, нито толкова спокойна и незабързана, колкото предхождащата тренировка по стрелба. Как можеше да е от полза? Все пак държеше устата си затворена и щом дойдеше нейният ред, повтаряше упражненията заедно с останалите, като се опитваше да вложи старание. Бе започнала да става все по-точна с лекия лък, който ѝ бе определен. И все пак беше трудно за вярване, че нещо от това би било полезно в истинска битка.
Не бе споделила притесненията си с Брашън. Напоследък чувствата ѝ към него бяха започнали да се стоплят. Не би се изкушила с разговори насаме — щом той можеше да се владее, и тя можеше. Беше въпрос на уважение. Слушаше ритмичното дрънчене на смешните подобия на мечове, което Клеф задаваше с една матроска песен. Ако не друго, то поне възпираше екипажа от правенето на пакости. Парагон имаше на борда си необикновен екипаж, тъй като Брашън бе наел достатъчно мъже както за битка, така и за правилното функциониране на кораба, а също и допълнителен брой, който да попълва загубите. Робите, пътуващи нелегално на кораба, бяха увеличили бройката още повече. В тесните каюти, когато мъжете нямаха задължения, се пораждаха безсмислени спорове.