Съдбовният кораб [bg]

— Стани — посъветва я сатрапът. — Момчето ще се върне с храна за Кеки и ще очаква нейната помощничка да я приеме. Не ме излагай като откажеш. Ще донесе и топла вода. Като ме изкъпеш, можеш да се погрижиш и за нея.

— Предпочитам да се хвърля зад борда — уведоми го Малта, без да помръдва от мястото си.

— Тогава си остани там. — Храната и виното бяха възвърнали арогантността му. С пълно пренебрежение към нея той започна да съблича мръсните си дрехи. Тя оскърбено извърна поглед, но не можа да избегне думите му:

— Няма да се наложи да се хвърляш зад борда. Екипажът вероятно ще го направи, след като приключи с теб. Това ме попита първият помощник, когато ти дойде. „Белязаната свободна ли е?“ Казах му, че си слугинята на моята жена, но вероятно по-късно тя би могла да се лиши от теб за известно време. — Крайчетата на устните му се извиха в превъзхождаща усмивка. Гласът му мазнееше от фалшива доброта. — Не забравяй, Малта. На този кораб си все едно в Калсид. На този съд, ако не принадлежиш на мен, тогава си ничия жена. А в Калсид, ничията жена е жена на всички.

Малта бе чувала това и преди, но никога не бе разбирала напълно значението му. Стисна челюсти. Дрезгавият глас на Кеки върна погледа ѝ върху нея.

— Велеславният сатрап Косго говори истината, момиче. Изправи се. Ако искаш да се спасиш, бъди слугиня. — Тя пое дъх и добави загадъчно: — Помни обещанието ми и ме послушай. Ако искаме който и да е от нас да оцелее, трябва всички да оживеем. Неговото положение ще ни пази, ако и ние пазим него.

Сатрапът изрита настрани и последния пласт от одеянията си. Бледото му тяло шокира Малта. Бе виждала разголените гърди на работниците по доковете и нивите, но никога преди не бе виждала напълно гол мъж. Противно на волята си, очите ѝ бяха привлечени надолу, към слабините му. Беше чувала, че се нарича мъжество. Бе очаквала нещо повече от поклащащо се розово стълбче сред гнездо от къдрави косми. Висящият член ѝ приличаше на червей и изглеждаше нездрав. При всички мъже ли беше така? Отврати я. Коя жена можеше да понесе противно нещо като това да се докосва до тялото ѝ? Тя откъсна поглед. Сатрапът като че ли не забеляза неодобрението ѝ, а вместо това се оплака: