Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Назад — нареди Траншея.
Скриха се зад носа, издърпаха лодката от водата и я прикриха, колкото можаха. Навлязоха навътре в сушата, докато още бе светло. Преследвача, Грере и Кайл се разпръснаха, за да разузнаят. През този следобед той не видя нищо друго, освен девствена гора, ширнала се навътре, без каквито и да било следи от хора.
След залез-слънце Траншея заповяда да се разположат на лагер. Щяха да разузнаят селцето на зазоряване. На светлината на малкия огън сержантът разви една прокъсана пергаментова карта на Стратем. Всички от взвода, с изключение на Преследвача, който бе на стража, се събраха около него. Кайл усещаше напрегнатото им очакване. Кроткия и Харман си размениха кръвожадни усмивки. Техните задължения във взвода бяха най-недвусмислените, но и най-трудните. От тях се очакваше единствено да отстояват позициите си и да се сражават, докато или те, или противниците им паднат мъртви. Взводът отново бе на бойното поле, но този път това бяха земите на Гвардията, и тази война им прилягаше повече, отколкото предишните. По време на дългото пътуване на борда на Сокол Кайл бе слушал много за очакващите ги възнаграждения: феодални владения и земи за всеки войник. Титли. Всичко, което един воин можеше да иска — но само ако победят.
Траншея посочи с пръст необитавания западен бряг на вътрешното Море на камбаните.
— Ние сме тук — рече той, след което посочи няколкото крепости, построени от Гвардията, за да държи под око южните брегове на земите си. Изгнание беше далече на изток, Твърдина беше на проливите, водещи до Морето на камбаните, Желязната цитадела беше на югозапад, а Северен бастион далече на запад.
— Но те не им обърнаха внимание — каза Изгърбения.
Никой не попита кои.
— Беше нападение на три фронта — обясни Изгърбения. — По средата между бреговете — от изток, запад и юг. Четиридесет хиляди мъже. Имаха огромно числено превъзходство. Не бяха забравили годините, през които им се противопоставяхме в Кюон Тали. Искаха да ни изтребят до крак. Тогава нещата бяха доста объркани. Херцогът изчезна, съобщенията ни бяха прекъснати, бяхме обградени. Скинър и Дасем влязоха в дуел, но никой не успя да надвие другия. Това ни пречупи. Диаспората беше заповядана, за да може Гвардията да се запази за бъдещето. — Изгърбения се ухили и намигна. — И сега се връщаме с десет пъти повече хора, отколкото тръгнаха, без да броим тези, които другите роти са събрали. Нищо чудно в момента Гвардията да наброява повече от тридесет хиляди.
Кайл разгледа картата. Далече на север имаше дълга планинска верига, обозначена като Аургат.
— Корел е на север от планините? — попита той Изгърбения.
— Да. Земите Корел. Стратем наричаме земите в най-южната част на континента. Корел са земите на север, след това има няколко острова и после е южният бряг на Кюон Тали. На малазанците им отне доста време да стигнат до тук заради пролива Морето на бурите. То ни разделя от тях. Корелците се сражават с демони в пролива — наричат ги Ездачи. Те не спират да налитат към земите им. Не са особено приятелски настроени. Могат да завладеят Империята, ако искат.
Кайл се опита да си представи пътя на кораба им. Доколкото можеше да прецени, бяха дошли от югоизток. Не разбираше защо изобщо трябваше да минават през Морето на бурите. Той се изправи и каза на Траншея:
— Ще сменя Преследвача.
Сержантът кимна, без да вдига поглед от картата.
Кайл навлезе сред дърветата и разклати един клон. Няколко минути по-късно Преследвача се появи. Клекнаха заедно. Кайл започна да дълбае във влажната пръст с една клонка. Земята изглеждаше богата, пълна с възможности. По време на краткия си поход бяха видели само един белег за човешка дейност — изоставен стан на дървосекачи. Отпред лежаха ниски, гористи хълмове, прорязани от бистри поточета и гъмжащи от диви животни. Крайбрежието все още изглеждаше напълно необитавано.
— Какво видя на Скитник? — попита Кайл, мислейки, че бе дошло времето да изостави всички преструвки. Зачака напрегнато отговора на високия мъж.
Преследвача издиша със свистене и свали шлема си.
— Предимно слушах и наблюдавах. Бляскавата не отговаря на преки въпроси и е подозрителна към всички, които задават такива. Това, което успях да подразбера, е, че тези Ездачи са ни чакали. Позволили са на нашите два кораба да минат, но останалите са се разпръснали. Нямам представа как е било уредено това.