Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— И на какво дължа тази чест? — попита той и се приближи до една маса, отрупана с гарафи. Наля си златист бадемов ликьор в малка чашка.

— Знаеш — изръмжа един от мъжете, сивокос старейшина, обвит в тъмночервена пелерина.

Малик бавно преглътна и кимна.

— Знам по принцип, Куал, но не точно в този случай.

Отговорът на Куал, едно мрачно Чудя се, бе заглушен от възбуденото бърборене на останалите. Малик вдигна ръка, за да въдвори ред.

— Моля ви, моля ви. Илата, давам ти думата.

Илата взе една висока чаша, пълна с червено вино. Робата му се отвори и разкри ризница от варена кожа, в която бяха занитени железни ромбове.

— Случи се така, както предрече, Малик. Имри се оттегли от Събранието.

Малик заби поглед в чашката си.

— Неговите действия си остават негови, разбира се. Въпреки че това е удар по делото ни. Предостави ли някакво обяснение?

— Болест в семейството — изсумтя презрително Илата. — Но…

— Имам осведомител в домакинството му — прекъсна го друг, — който е подслушал разговор за среднощен посетител и заплахи, отправени към фамилията.

— И ти мислиш…

Илата хвърли чашата си на масата.

— Проклятие, човече, не е ли очевидно! Ноктите! Отишла е твърде далече!

— Илата! — възкликнаха едновременно няколко мъже.

Вдигнатата гола ръка на Куал въдвори тишина.

— Независимо от това кой… — той погледна към Малик — или как… ние се нуждаем от хора и средства, за да охраняваме земите си. Ако не успеем да прокараме извънредни мерки през Събранието, за да ги получим, ще бъдем принудени да действаме самостоятелно.

— Императорът забрани личните армии — отбеляза Малик и остави празната си чашка на масата.

— Въпреки това грисийските благородници трупат войски на източната ни граница. Разузнавачите ни съобщават, че телохранителите им наброяват четири хиляди мъже. А тя не е направила нищо по въпроса.

— Имаме нужда от имперския арсенал — каза Илата. — И сме готови да го вземем.

— Често сме обсъждали този въпрос, разбира се, но въпреки това…

— Стига приказки — прекъсна го Илата. — Планът вече е приведен в действие. До съмване ще контролираме арсенала.

Малик разгледа напрегнатите, смръщени лица, обърнати към него.

— Разбирам. И аз, като жертвено агне, ще бъда избутан напред? — съскащият му глас стана още по-тих. — Толкова ли ви е страх?

— Твоето… ъъъ… влияние ни е добре известно. Ти ще говориш от наше име. Не те предаваме. Просто искаме да защитим това, което е наше. Всички разходи на имперската хазна ще бъдат възстановени.

— Добре тогава. Ще преклоня глава пред нея и ще я помоля да ни помогне. Но може да има усложнения, нали разбирате. Арсеналът се охранява.