Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Съвсем малко нагоре по брега се намира крепостта Убежище — започна тя, — една от първите ни колонии тук, в Стратем. Лейтенант Скинър обеща, че ще се завърне там, и в момента ни чака. Девето острие ще навлязат тайно, без да вдигат под тревога малазанските сили или да привличат вниманието на съгледвачи, и ще се свържат с него.

Докато Бляскавата говореше, ръцете й непрестанно се движеха — слагаше ги на кръста си или пък напразно опипваше гърба си за липсващата ножница. Кайл не я познаваше достатъчно добре, за да усети настроението й, но въпреки това му изглеждаше нервна и притеснена.

— Нямаме представа дали все още е жив, нито дали малазанските сили още владеят Убежище. Ще установите и това. Но ако го намерите, всички сили на Гвардията незабавно ще се обединят под негово командване, както бе договорено в началото на Диаспората. Разбрано?

— Тъй вярно, командире.

Събраха снаряжението си, всеки войник получи по един вързоп и слязоха по въжената стълба до чакащата ги долу лодка. Бяха шестима: фаларският изгнаник Траншея, който беше техният сержант, двама широкоплещести главорези от Седемте града, които се казваха Кроткия и Харман, полубаргастецът Грере, магът от Дженабакъз Лъжльо, току-що присъединил се към острието, и баелците Преследвача и Кайл. Точно преди да отплават, Изгърбения слезе по въжената стълба и се присъедини към тях.

— Реших да поогледам — рече той на Кайл и се ухили, след което седна до Траншея. Всички останали започнаха да гребат. Следваха бреговата линия на север.

Преследвача, който гребеше до Кайл, внимателно оглеждаше залесения бряг.

— Необитаван — прецени той.

— По какво познаваш?

— Всички дървета са стари. Никой не ги сече, не виждам пътеки.

— Познаваш ли тези гори?

Разузнавачът стисна устни и кимна.

— Тихо — нареди Траншея.

По-късно същия следобед те заобиколиха един скалист нос и навлязоха в горист залив. Видяха няколко колиби, построени съвсем близо до брега. Кулите на сива каменна крепост се извисяваха над върховете на дърветата, заобикалящи селцето. Два изгнили, наклонени дока се протягаха от брега.