![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
— Защо още не е елиминиран? — изръмжа гневно Каргат. — Лесно ще го заменим с някого, който одобрява плановете ни. Дуротан все повече се слави с недоволството си от позицията на Блекхенд… както и от твоята.
— Точно затова все още ми е нужен жив — отвърна Гул’дан, оглеждайки се, за да види кой друг го разбира, без да е нужно да дава повече обяснения.
Той срещна разбиране у няколко лица, но останалите все още изглеждаха объркани и гневни.
— Защото той е известен с по-умереното си отношение — продължи Гул’дан, със съжаление, че трябва да разяснява подобни неща на някого от Съвета. — Когато той най-накрая реши да направи нещо, всеки, който до момента е имал някакви съмнения, го следва. Той говори от името на мнозина, които не смеят да гъкнат. Ако Дуротан е съгласен, тяхната логика им казва, че всичко е наред. Както спомена Каргат, кланът Фростулф не е единственият, който явно има възражения.
— Но… ако настъпи момент, в който той се възпротиви? Ако реши да не престъпва някаква граница?
Гул’дан се усмихна ледено.
— Тогава ще се справим с него по такъв начин, че да не застрашаваме властта си. Както правим винаги.
Гул’дан реши да смени темата. Той се наведе напред и постави ръцете си на масата.
— И като стана дума за онези, които възразяват. Чух, че все още има такива, които се опитват да се свържат с елементите и предците.
Един от членовете изглежда се притесни.
— Опитах се да ги разубедя, но не знам как да ги накажа за такова нещо. Все пак точно вярата, че предците ни искат да атакуваме дренаите, направи възможно всичко това.
Той прозвуча малко дръзко. Гул’дан се усмихна благо.
— Така е, наистина. Това бе стръвта, на която всички се хванаха толкова бързо.
Той погледна към Нер’зул. Старият шаман срещна погледа му и бързо склони глава. На тази стръв се беше хванал и самият той… стръв, която не изглеждаше толкова изкусителна за Гул’дан.
— Това повече не е нужно — продължи Гул’дан. — Трябва да се уверим, че няма да се върнем към старите си обичаи. Наистина извадихме късмет с плановете си и заедно с огрите има голяма вероятност успехът да продължи да ни следва. Но ако се появят някакви пречки, ако някоя битка не завърши добре, тогава тези, които не могат да откъснат шаманизма от сърцата си, може да намерят подкрепа у някои сънародници. Не можем да позволим подобно нещо.
Той замислено потупа брадичката си.
— Трябва да направим повече от това да окуражаваме уорлоците. Трябва активно да настроим хората срещу шаманизма. Ще бъде много жалко, ако по някаква причина предците все пак успеят да се свържат с потомците си.
Той отново погледна към Нер’зул. Единствено когато Нер’зул отиде в свещената планина и успя да говори с предците, разбра какво всъщност се случва. Преди това дори самият мощен шаман бе мамен от илюзии. Тогава отговорът беше ясен.
Дълбоко в безплътното пространство се носеха спящите същества на светлината. Те помнеха какво се бе случило и бяха надникнали в бъдещето. Те живееха тук от много време, подхранвани от Другия, който беше като тях, но не точно като тях. Те усещаха, че той вече е поел по пътя на бавната смърт. До неотдавна живееха в това състояние на битие-небитие в мир и спокойствие. Но сега се беше появила скверност, омраза и опасност. Те вече не можеха да достигнат спящите, любими живи. А любимите живи не идваха както преди, за да напълнят свещения басейн и несъзнателно да удължат живота на Другия. Само Невероятно измамения дойде, плака и се моли, но бе твърде изгубен в илюзия, за да му помогнат.
Изведнъж дълбокият им сън бе нарушен. Те потрепериха. Изпълни ги болка и те извикаха за помощ Другия, който не можеше да им помогне, който не можеше да помогне на себе си. Идваха тъмните нечестиви неща, които преди бяха красиви неща. Предците усетиха приближаването им.
Те дойдоха безжалостно, свързаха силите си, създадоха кръг от мрак и разлъка около подножието на планината. Видим мрак танцуваше около изменените неща, които бяха последвали Саргерас, подмамени от обещанието за власт, подхранвани сега от обещанието за пълно унищожаване. Предците усетиха как кипящата, концентрирана омраза се слива като проява на зеленикавочерна енергия, завихряща се около няколко пипала, които се опитваха да се свържат. Бавно и безмилостно тяхната примка се стегна и като въже от тъмна енергия задуши планината, запечатвайки я така, че никой изгубен орк да не може да влезе в нея, нито пък някоя безумна душа да успее да я напусне.