Бавачката на ангели [bg]

Ия излезе от къщата с поднос в ръце и сложи чашите на масата. Изглежда, не се чувстваше комфортно в ролята на грижлива съпруга.

– Надявам се кафето да става за пиене. Не ги разбирам тези машини.

– Сигурен съм, че е добро – каза Леон. – Ия не е свикнала да живее в такива спартански условия. У дома в Монако си имаме персонал, който приготвя кафето, така че това е известна промяна за нея.

Патрик не знаеше дали си въобразява, но му се стори, че долови известна злоба в гласа на Леон. После впечатлението изчезна и Леон отново се превърна в приветлив домакин.

– Аз самият се научих да живея просто по време на летата, прекарани на остров Калвьо. В града разполагахме с всяко удобство, което може да си представи човек. Но там – казвайки това, Леон махна с ръка към морето, – там татко събличаше костюма и се разхождаше по шорти и тениска. Ловяхме риба, беряхме ягоди и плувахме. Прости удоволствия.

Той млъкна, щом Ия дойде с каната кафе.

– След това обаче не си живял особено просто – каза Йоста и отпи от чашата си.

– Тушe – призна Леон. – Така е, нямах много такива изживявания. Приключенията ме привличаха повече от спокойствието.

– Заради адреналина ли го правеше? – попита Патрик.

– Това е твърде опростено определение, но вероятно може и така да се каже. Предполагам, че донякъде е като при наркотиците, макар никога да не съм замърсявал тялото си с дрога. Но ставаш зависим. Започнеш ли веднъж, не можеш да спреш. Лежиш буден през нощта и си мислиш: мога ли да се покатеря още по-високо? Колко дълбоко мога да се гмурна? Колко бързо мога да карам? Това са въпроси, които трябва да намерят своя отговор.

– Но ето че му е дошъл краят – отбеляза Йоста.

Патрик се зачуди защо все още не е пратил Йоста и Мелберг на курс по провеждане на разпити, но Леон изглежда не се засегна.

– Да, дойде му краят.

– Как стана злополуката?

– Беше най-обикновена катастрофа. Ия караше, а както сигурно знаете, пътищата в Монако са тесни, криволичещи и на места стръмни. Насреща се зададе друга кола, Ия зави твърде рязко и излетяхме от пътя. Колата започна да гори.

Вече не говореше толкова непринудено. Взираше се пред себе си, сякаш виждаше станалото като на лента.

– Знаете ли колко рядко се случва кола да се подпали? Не е като във филмите, където всички коли се взривяват веднага щом се блъснат в нещо. Ние обаче нямахме късмет. Ия се измъкна сравнително лесно, но моите крака бяха приклещени и не можех да помръдна. Усещах как ръцете, краката и дрехите ми горят. После и лицето. След това загубих съзнание, но Ия ме издърпа от колата. Така си изгори ръцете. Иначе като по чудо се отърва с няколко порязвания и две счупени ребра. Тя ми спаси живота.