Целувката на змията [bg]

Най-после дойде време за гмуркане. Фреди плуваше, следвайки стриктно инструкциите. Наградата беше Хили и той беше нетърпелив да приключи успешно с мисията си. Под водата островната скала се спускаше до над двайсет метра. Под него имаше множество пещери и кратери, всичките покрити със светещи коралови рифове, оранжево слонско ухо и разноцветни водни гъби. Цветовете бяха толкова ярки, сякаш бяха от друга планета. Не беше виждал нищо подобно в нито един от деветте свята.

Зърна акула, която минаваше между скалите, и продължи, като последва една костенурка в посоката, сочена от компаса. Видя очарователни морски кончета и риба жаба. Беше чудесно отново да е в океана. Помисли си, че това определено можеше да се превърне в хоби за него и за Хили, щом се съберат. Искаше му се тя да е до него и тихо да споделят тези мигове заедно.

В това беше очарованието — морските дебри бяха така спокойни и тихи. 21 век беше страхотен, но толкова шумен, особено Ню Йорк, където Хили искаше да работи в списание след завършването на колежа. Отвсякъде шум. Или от колите и клаксоните, или пневматични чукове и бетоновози. Може би с Хили можеха да се преместят на Карибите. Чудеше се дали тя би се съгласила на това.

От време на време проверяваше часовника за гмуркане, за да се увери, че не се спуска твърде бързо. Почувства течение с топла вода, хидротермален извор, от който излизаха мехурчета. Заплува срещу него. Това щеше да го отведе до тунел, който да преплува, след което да стигне до съкровището.

Откри го в една ниша, точно както му беше казал капитан Аткинс, скрито между две скали: продълговато, тънко, златно, филигранно калъфче. Извади го и, странно… Усети го в ръцете си, сякаш беше негов собственик. Не беше много тежко, но доста дълго и трудно за носене. Затова го завърза за гърба си и започна да засича времето на изкачването си.