Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Фрея и Килиан вървяха през полето ръка за ръка към дървените бараки, където държаха Ан. Пулсиращата песен на цикадите заглушаваше шепотът им. Под единствения фенер стоеше полузаспал пазач. Фрея разпозна стражът с голям корем, като онзи, който взе монетата й на площада — макар вече това да не се беше случило. Беше взел двойна смяна. Тя знаеше, че той ще се поддаде на златото, затова се спря, разпори кесията, която Джоана беше пришила, и подаде на Килиан една монета. Стражарят прие с радост парите. Вероятно беше свикнал с тези нощни посещения, които пълнеха джоба му, като с част от работните си задължения.
— Четвъртата надолу — измърмори той.
От килиите се чуваше хъркане; видяха клекнали и свити силуети по пода във всяка клетка, висока не повече от метър и половина. „Горките хора, затворени като животни“, помисли си Фрея. Коленичиха, когато стигнаха до килията на Ан.
— Ан! — извика Фрея. Успя да я види свита в ъгъла под бледата светлина. Тя почувства облекчение, когато видя бялата шапка на главата й.
— Ан — повтори Килиан, малко по-високо.
— Да — прошепна тя. — Аз съм, любими, скъпи мой? Ти се върна? — гласът й беше дрезгав и слаб. Придвижи се към решетките.
Фрея се изкашля.
— Мисли, че си съпругът й, който се е върнал за нея — каза тя на Килиан.
— Да… — отвърна той, съчувствайки й.
Ръцете на Ан сграбчиха решетките и носът й попадна между тях. Очите й бяха подути, по красивите й устни имаше засъхнала кръв, лицето й беше цялото в мръсотия. Фрея едва се сдържа да не прокълне цялото човечество.
— Джон! — каза Ан.
Фрея помилва ръката й.
— Не е Джон. Ние сме Килиан и Фрея. Дойдохме да ти помогнем, Ан.
Тя въздъхна и главата й клюмна.
— Не искам да призная! — каза тя с френски акцент. — Ако го направя, утре ще ме обвините, че Джон се е съюзил с дявола. Не искам да обесите съпруга ми.
— Зная — каза Фрея. — Опитваме се да спасим и двама ви. — Вкара ръката си през решетките и помогна на Ан да вдигне главата си.
— Нека й дам вода — каза Килиан и вдигна мяха, за да може Ан да отпие.
Фрея погледна през рамо. Пазачът беше скръстил ръце над корема си, краката му бяха изпънати и също скръстени, а главата му висеше отпусната; явно беше заспал.
— Извикала си майка ми от гроба на хълма, където ще те заровят. Опитваш се да ни помогнеш, Ан, изпращайки духа си през Преддверието и ние искаме да помогнем на теб. Ти бдиш над моята майка и трябва да те заведа при нея.
Ан се беше втренчила във Фрея с набръчкано чело.
— Не зная за какво говорите. Моля ви, кажете на Джон за болното прасе, слабичкото, трябва да бъде нахранено с мляко и зърно. По-рано той дойде, за да ми даде шапката. Къде е той? Джон! — изглежда бълнуваше. — Не искам да ходя никъде с вас.
Фрея погледна към Килиан и той сви рамене.
— Ан, трябва да ни послушаш. Моля те, или ще умреш тук.
— Такава е съдбата ми. Оставете ме. — Ан затвори очи и заспа, опряна в решетките.
Глава петдесет и шеста
Завръщане у дома
Ингрид трябваше да намери разклонение на Дървото на живота, по което да върне елфите обратно в Алфхайм и смяташе, че знае точно къде да го намери. Порталът в дънера на дървото във „Феър Хейвън“ беше затворен след преминаването на Локи през него. Преминаването през центъра на Игдрасил беше забранено, това беше и причината за построяването на жълтия павиран път, който свързваше останалите осем свята като магистрала. Само мостът към Асгард беше разрушен, а пътят към него изгубен завинаги.
Според елфите жълтият път беше разрушен, но ако намереше разклонение на дървото…
Тя затвори натрупаните книги и страниците отново прилепнаха една към друга. Жанин щеше да ги върне обратно по местата им; така беше инструктирана стажантката. По-рано Норман и Джоана се бяха свързали с Ингрид. Килиан беше изчезнал, не вдигал телефона си и Джоана отишла до остров Гарднър, за да го потърси, уплашена, че Валкириите може да са го прибрали. Вместо него на спалнята в капитанската каюта на „Дракон“ намерила кратка бележка, адресирана до семейство Бошан, сякаш той ги беше очаквал: „Ще премина през портала. Искам Фрея да е в безопасност. Ваш, Килиан.“ Това по някакъв начин беше успокоило Ингрид — поне Килиан и Фрея бяха заедно.