Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Любовно-фантастические романы » Целувката на змията [bg]
Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Целувката на змията [bg]

Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:

Едва всичко в незабележимото градче Норт Хемптън се е успокоило след намесата на жените от семейство Бошан, когато отново се обърква. Братът близнак на Фрея Фрир или Фреди, е успял да се измъкне от Необятното с ужасяващо подозрение, че не друг, а именно Килиан Гарднър, годеникът на Фрея, е разрушил моста Бофрир, а обвинени за това се оказват Фрир и Локи, братът на Балдер. Фрир очаква от Фрея да запази тайните му, но семейният мир е нарушен, тъй като той не крие намерението си да си отмъсти на виновника за заточението си в Необятното. Докато чака нещо да се случи, дните му преминават в безделие, сърфиране в мрежата, компютърни игри, обвинения и… влюбване в неподходящото момиче. Докато Фрея се мъчи да не допусне брат й да причини зло на човека, когото обича, Ингрид се изправя пред сериозен проблем. Приятелят й детектив Мат Нобъл се оказва в центъра на сложно разследване. И когато замесените в него същества от друг свят — елфите, имат нужда от нейната помощ, тя трябва да направи най-трудния си избор: да им помогне да се върнат в техния свят, който те са забравили къде се намира, или да остане вярна на любовта си към Мат и да му признае истината — че тя е вещица. Духът на мъртва млада жена от миналото се опитва да осъществи контакт с Джоана. Дали за да им навреди, или за да ги предупреди? В Деня на благодарността се случва невероятното, когато престъпникът, заради когото Фрир търпи незаслужено наказание, е разкрит, но може би е прекалено късно да се спре онова, което Локи е планирал и започнал да осъществява — отмъщението си към Фрея.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 95
Перейти на страницу:

Фрея и Килиан вървяха през полето ръка за ръка към дървените бараки, където държаха Ан. Пулсиращата песен на цикадите заглушаваше шепотът им. Под единствения фенер стоеше полузаспал пазач. Фрея разпозна стражът с голям корем, като онзи, който взе монетата й на площада — макар вече това да не се беше случило. Беше взел двойна смяна. Тя знаеше, че той ще се поддаде на златото, затова се спря, разпори кесията, която Джоана беше пришила, и подаде на Килиан една монета. Стражарят прие с радост парите. Вероятно беше свикнал с тези нощни посещения, които пълнеха джоба му, като с част от работните си задължения.

— Четвъртата надолу — измърмори той.

От килиите се чуваше хъркане; видяха клекнали и свити силуети по пода във всяка клетка, висока не повече от метър и половина. „Горките хора, затворени като животни“, помисли си Фрея. Коленичиха, когато стигнаха до килията на Ан.

— Ан! — извика Фрея. Успя да я види свита в ъгъла под бледата светлина. Тя почувства облекчение, когато видя бялата шапка на главата й.

— Ан — повтори Килиан, малко по-високо.

— Да — прошепна тя. — Аз съм, любими, скъпи мой? Ти се върна? — гласът й беше дрезгав и слаб. Придвижи се към решетките.

Фрея се изкашля.

— Мисли, че си съпругът й, който се е върнал за нея — каза тя на Килиан.

— Да… — отвърна той, съчувствайки й.

Ръцете на Ан сграбчиха решетките и носът й попадна между тях. Очите й бяха подути, по красивите й устни имаше засъхнала кръв, лицето й беше цялото в мръсотия. Фрея едва се сдържа да не прокълне цялото човечество.

— Джон! — каза Ан.

Фрея помилва ръката й.

— Не е Джон. Ние сме Килиан и Фрея. Дойдохме да ти помогнем, Ан.

Тя въздъхна и главата й клюмна.

— Не искам да призная! — каза тя с френски акцент. — Ако го направя, утре ще ме обвините, че Джон се е съюзил с дявола. Не искам да обесите съпруга ми.

— Зная — каза Фрея. — Опитваме се да спасим и двама ви. — Вкара ръката си през решетките и помогна на Ан да вдигне главата си.

— Нека й дам вода — каза Килиан и вдигна мяха, за да може Ан да отпие.

Фрея погледна през рамо. Пазачът беше скръстил ръце над корема си, краката му бяха изпънати и също скръстени, а главата му висеше отпусната; явно беше заспал.

— Извикала си майка ми от гроба на хълма, където ще те заровят. Опитваш се да ни помогнеш, Ан, изпращайки духа си през Преддверието и ние искаме да помогнем на теб. Ти бдиш над моята майка и трябва да те заведа при нея.

Ан се беше втренчила във Фрея с набръчкано чело.

— Не зная за какво говорите. Моля ви, кажете на Джон за болното прасе, слабичкото, трябва да бъде нахранено с мляко и зърно. По-рано той дойде, за да ми даде шапката. Къде е той? Джон! — изглежда бълнуваше. — Не искам да ходя никъде с вас.

Фрея погледна към Килиан и той сви рамене.

— Ан, трябва да ни послушаш. Моля те, или ще умреш тук.

— Такава е съдбата ми. Оставете ме. — Ан затвори очи и заспа, опряна в решетките.

Глава петдесет и шеста

Завръщане у дома

Ингрид трябваше да намери разклонение на Дървото на живота, по което да върне елфите обратно в Алфхайм и смяташе, че знае точно къде да го намери. Порталът в дънера на дървото във „Феър Хейвън“ беше затворен след преминаването на Локи през него. Преминаването през центъра на Игдрасил беше забранено, това беше и причината за построяването на жълтия павиран път, който свързваше останалите осем свята като магистрала. Само мостът към Асгард беше разрушен, а пътят към него изгубен завинаги.

Според елфите жълтият път беше разрушен, но ако намереше разклонение на дървото…

Тя затвори натрупаните книги и страниците отново прилепнаха една към друга. Жанин щеше да ги върне обратно по местата им; така беше инструктирана стажантката. По-рано Норман и Джоана се бяха свързали с Ингрид. Килиан беше изчезнал, не вдигал телефона си и Джоана отишла до остров Гарднър, за да го потърси, уплашена, че Валкириите може да са го прибрали. Вместо него на спалнята в капитанската каюта на „Дракон“ намерила кратка бележка, адресирана до семейство Бошан, сякаш той ги беше очаквал: „Ще премина през портала. Искам Фрея да е в безопасност. Ваш, Килиан.“ Това по някакъв начин беше успокоило Ингрид — поне Килиан и Фрея бяха заедно.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 95
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)