Тръстиковият път [bg]

Тази нощ сънувах събиране на тръстика в късната есен и натоварени каруци, пъплещи през мъглата към фабриката. Черният път бе замръзнал и обсипан със смачкани тръстики, а мъглата пъплеше от неприбраните ниви като безцветен захарен памук и покриваше с влага гърбовете на мулетата и кочияшите. Отпред на фона на сивото небе се очертаваше фабриката и чувах шума на кипящите котли и машините, които мачкаха захарната тръстика на каша. Зад фабриката гореше стърнище и пламъците се виеха като змия през мъглата.

Сънят ме изпълваше с необясним страх. С някаква ужасна увереност знаех, че не бива да продължавам по пътя към фабриката, тракащите машини и жълтеникавия пушек над горящото стърнище зад нея.

После всичко се промени и внезапно се озовах в кабината на моторницата си. Над залива Кот Бланш се разсъмваше и заедно с прилива към брега прииждаше тежка, студена мъгла. На север виждах остров Ейвъри сред мъглата — две зелени могилки, гладки и твърди на вид като женски гърди. Вълните се пенеха пред белия нос на моторницата и аз усещах в съня си мириса на солени пръски, виждах кофичката с рибки за примамка, виждах и пъстървите, които изскачаха над вълните, оставяйки по водата под себе си мимолетни кръгчета.

Когато се събудих, отидох в кухнята и седнах на тъмно с болка в слабините. Притиснах към очите си влажна кърпа и се помъчих да разсъждавам, но не успях. Макар че вече бях буден, не исках да знам какъв смисъл се крие в съня. Отново си легнах. Бутси се размърда, докосна ме по гърдите, после се завъртя на една страна и притисна тяло плътно до моето.

Когато проникнах в нея, тя вече бе влажна, разтвори крака, преплете ги в моите, плъзна ръка по гърба ми и същевременно бавно се движеше в кръг под мен, както правеше винаги, когато искаше да задържи момента колкото се може по-дълго.

Но аз усетих как в мен се надига гореща вълна като огън, пълзящ нагоре по голо, изсъхнало дърво. После неволно отворих уста, затворих очи и притиснах лице между гърдите й.

Седях опустошен на ръба на леглото, с ръка върху пръстите на Бутси, и се срамувах, че съм използвал жена си, за да прикрия насилието, замислено от съзнанието ми на алкохолик.