Тръстиковият път [bg]

На другата сутрин заминах за Бейтън Руж и отидох в кабинета на Кони Дезотел. Секретарката ми каза, че през обедната почивка в четвъртък Кони ходела да играе ракетбол4 в близкия спортен клуб.

Клубът беше ослепително бял, обграден от палми, растящи сред двора, посипан с бял чакъл; плувният басейн отзад блестеше с кристална синева под обедното слънце. След като влязох, спрях пред стъклото, което отделяше коридора на втория етаж от корта за ракетбол, и загледах как Кони прави противника си на нищо. Беше с рокля за тенис, кецове на въздушна възглавница и жълт елек, потъмнял от пот под мишниците и около шията. Когато замахна за решаващия удар, загорелите й прасци се стегнаха като камък.

Противникът й — висок, застаряващ мъж с атлетична фигура — се предаде, добродушно протегна ръка и излезе. Тя тупна топката в пода, метна я към стената и отби с нисък рикошет, сякаш искаше да отпразнува победата насаме. Топката отлетя във висока дъга и погледът на Кони я проследи, докато попадна на мен. Лицето й се обтегна, тя отметна кичурите от очите си, напусна корта през изхода в дъното и затръшна вратата.

Слязох долу и я пресрещнах във фоайето.

— Имам информация за смъртта на майка си — казах аз.

— Не тук.

— Няма да се отървеш от мен, Кони.

— Какво си научил?

Кимнах към една масичка до стената.

— Тръгвам си след две минути — заяви тя. — Но искам да те уверя в нещо. Последваш ли ме още веднъж по този начин, ще наредя да те арестуват.

— Разполагам със свидетел.

— За какво?

— За убийството на майка ми. Извършили са го двама униформени полицаи. Пред една барака на няколко километра от Тръстиковия път в област Лафурш. Преди да я повали, единият я нарекъл невежа кучка.

Тя ме гледаше право в очите, без да мига. Клепачите й стърчаха като тънка телена четчица. После трепнаха, тя се загледа настрани и дръпна от гърдите си влажния елек.

— Доведи ми свидетеля.

— Няма да стане.

— Защо?

— Мисля, че ако го сторя, въпросната личност отива право в гробищата.

— Не искаш дори да знам от кой пол е? Та аз съм главен прокурор на щата. Какво ти става?

— Ти вярваш на Дон Ритър. Аз не. Мисля, че той се опита да убие мен и Джони Ремета.

Тя махна с ръка на черния сервитьор с бяло сако. Той кимна и й наля сода с лед. Кони попи с хавлия потта от челото си.

— Пак ще повторя — каза тя. — Прокуратурата е на твое разположение. Но цялата тази история ми прилича на параноя и мания за преследване.

— Ченгетата са били от Ню Орлиънс.

— Откъде знаеш?

— Убили собственик на нощен клуб в област Лафурш на име Ладрин Терио и накарали местния полицай да поеме вината. И не са били някакви мошеници на свободна практика. Обикаляли да събират пари за джаканосите. Тъй че откъде може да са дошли, освен от Ню Орлиънс?