Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
— Отдавна не съм се сприятелявал с американец — каза Сун на английски. Тонът му бе изпълнен с почуда като на дете. — Преди шест години хванахме един, който незаконно пренасяше оръжие в Тибет, но той ми стана приятел съвсем за малко, затова не го броя. Последният ми американски приятел беше пилот от Военновъздушните сили — дойде при мен към края на войната във Виетнам. Бяхме приятели до 1983 година.
Мърсър инстинктивно преглътна при мисълта, че господин Сун смята жертвите на мъченията си за приятели. Осъзна, че умствените проблеми, които позволяваха на китаеца да изтезава други човешки същества, са се превърнали в нещо по-лошо. Сун харесваше изтезанията и се нуждаеше от тях. Въпреки ниската температура в килията Мърсър се обля в пот.
— Последният ми американски приятел криеше тайна от мен — продължи Сун. Черните му очи се разфокусираха, докато си спомняше летеца, когото преди много години бе осакатил. — Остави нокътя си да израсне, без пазачите да го забележат. Една нощ го наточил на стената на килията и го използвал, за да си пререже юздичката на езика. Намерихме го сутринта. Беше си глътнал езика, за да се задуши. Към края разговорите ни не бяха много удовлетворяващи, но още си спомням времето ни заедно преди това. Така и не разбрах как говори толкова дълго. Години наред. Забележително.
Мърсър осъзна, че под „говори“ Сун има предвид „крещи“. Разговорите бяха между инструментите за изтезания на китаеца и болката, която причиняваха.
— Както и да е — продължи Сун. — Сега имам теб. Няма да сме приятели дълго. Боя се, че времето притиска господин Лиу. Но мисля, че въпреки това разговорите ни ще са интересни.
Сун сложи до главата на Мърсър черна кърпа, в която имаше стотици тънки игли за акупунктура.
Когато се бе предал, Мърсър знаеше, че го очаква нещо подобно, но като видя Сун, се запита дали не беше по-умно де се остави войниците да го убият.
— Има много начини да накараш някого да говори — добави Сун. — Обикновено заплахата, че ще умрат, е достатъчна за повечето хора. Поради твоето положение ти знаеш, че смъртта е неизбежна, ето защо това няма да има резултат. Изтезанието е друг от начините. Хората се страхуват от трайно осакатяване толкова много, колкото от смъртта. За теб „трайно“ означава ден-два. Не е кой знае каква заплаха, нали?
— За мен е достатъчна — прегракнало каза Мърсър. Гърло то му бе пресъхнало. — Какво искаш да знаеш?
Сун се усмихна и от кожата около устата му се посипа дъжд от белезникави люспи.
— Шегуваш се. Разговорът ни още не е започнал. В твоето положение работата ми е да те накарам да мислиш, че смъртта е по-приемлива от онова, което ще ти направя. За да постигнем тази цел, първо трябва да отговориш на въпросите ми, разбираш ли?
Сун не изчака отговор, а започна да набожда иглите в тялото на Мърсър, като първо бързо пробиваше кожата и после ги завърташе по-надълбоко. Мърсър се бе подготвил за болка, но не почувства нищо освен леко неразположение. Сун вкара четирийсет игли в различни части на тялото му. Повечето бяха във врата, гърдите и корема. Няколко стърчаха между пръстите и от глезените му.
— Готово — каза китаецът и отстъпи назад, за да се възхити на делото си. — Пътищата на меридианите са отворени. Тялото ти не е било толкова свързано със себе си, откакто е представлявало само няколко клетки в утробата на майка ти. Иглите позволяват на импулсите да протичат толкова свободно, че мозъкът ти работи по-усилено, за да поддържа силата на живота си между новите отворени геометрични точки. Това е като електроцентрала, която изведнъж трябва да достави енергия на още десетки домове. Чувстваш ли се малко уморен?
— Да ти го начукам.
Мърсър можа да измисли само този жалък отговор. Сун бе объркал нервната му система и го бе довел до ниво на свръхчувствителност. Никога не бе изпитвал подобни усещания. Сетивата му бяха необичайно изострени и той сякаш усещаше как косата му расте и кръвта пулсира в капилярите му. Страхът му също се засили.
Сун се наведе и Мърсър долови противния му дъх.
— В Китай има специални къщи, където висококвалифицирани жени прилагат този метод, за да доведат мъжете до недостижими нива на екстаз. В състоянието, в което си сега, ще ти сложа още две игли и ще изпиташ невероятно удоволствие — зашепна Сун. — Има една стара приказка за отмъстителна любовница, която влудявала императора, принуждавайки го да изпитва оргазъм, продължаващ осем дни. Но твоята участ няма да е такава.