Сребристи сенки [bg]

Не знаех точно какво биха могли да измислят Ейдриън и Маркъс, когато ме намерят, но бях сигурна, че това може да предизвика сериозни проблеми при осъществяването на плана им. Спирането на подаването на упойващия газ нямаше да е достатъчно. Да се изключи оттук, щеше да е безсмислено, тъй като само с едно докосване с пръст системата щеше отново да се задейства. Някъде трябваше да има механично устройство, което бих могла да саботирам.

Обаче това не беше проблем, над който можех да се съсредоточа тази нощ. Хвърлих последен поглед към панела и се измъкнах незабелязано през вратата, както и очаквах. Оттук извърших бърз набег към килерите с материалите. Както всички останали врати, с които се сблъсквах, отварях и техните едва-едва, колкото да се промъкна вътре и да взема това, което ми беше нужно, там, където нямаше видеонаблюдение. Много скоро вече разполагах с две бутилки дестилирана вода, затъкнати в колана ми, и десетина спринцовки в найлонови опаковки с капачки, скрити на различни места в чорапите и сутиена ми. Не ми беше съвсем удобно, но беше необходимо всичко да е скрито под дрехите ми, за да му действа магията за невидимост. Изненадващата нощна находка бяха подправките, които се държаха в килерите с материалите: кетчуп, горчица и — сол. Възнамерявах през цялата седмица да измъквам от столовата по малко количество сол, но една открадната солница решаваше този проблем.

Натоварена с взетата скъпоценна стока, аз се отправих към асансьора. След като видях колко немарливо е нощното наблюдение в диспечерската зала, вече не се тревожех чак толкова, че охранителите могат да забележат как вратите се открехват сами. Когато стигнах до етажа, където живееха затворниците, охранителят, който пишеше есемес на телефона си, закрачи надолу по коридора, като чу звука на асансьора, но не видя никой да излиза. Аз отново се притиснах към стената, затаих дъх и забих поглед в пода, докато той минаваше покрай мен. Мъжът спря на няколко крачки от мен и се втренчи смръщено в асансьора, а аз не смеех да дишам. Дори да не ме погледне в очите, магията вече почти бе изчерпала силата си.

След няколко мъчителни секунди той най-сетне сви рамене и се върна на поста си. Аз се прокраднах покрай него, слава богу, без да ме забележи, и най-после се добрах до стаята, където едва не припаднах от облекчение. Там скрих внимателно всичките придобивки между матрака и чаршафа. Караха ни веднъж седмично да сменяме спалното бельо и преди два дни го бяхме направили. Това означаваше, че разполагам с още пет дни, за да използвам запасите си, преди да рискувам някой да забележи как спринцовка изпада от матрака ми, докато сменяме чаршафите.