Сребристи сенки [bg]

Леля Татяна, понякога мой помощник, а понякога адвокат на дявола, никак не облекчаваше живота ми.

Кой знае какво правят с нея? — обади се тя в главата ми. — Може би точно в момента страда, крещи и умолява да отидеш да й помогнеш, а ти си седиш тук.

Сидни е добре — възразих твърдо. — Очевидно не е в идеална форма, но тя е издръжлива.

Обаче леля Татяна не мирясваше.

Тя иска така да мислиш, но тайно жадува да отидеш при нея.

Гневът ме убиваше — както и вината.

Опитвам се! Ако можех, вече щях да съм при нея. Не ме карай да се чувствам по-зле, отколкото вече съм.

— Ейдриън?

Това беше Маркъс, говорещ на глас. Той се взираше настойчиво в мен от другата страна на масата в ресторанта, изтръгвайки ме от въображаемия диалог.

— Къде беше? — попита реалният ми събеседник. — Три пъти ти извиках името.

— Извинявай, просто съм уморен — излъгах аз.

Маркъс кимна, повярвал на думите ми.

— Готов ли си да потегляме?

Ние бяхме спрели да похапнем набързо след разговора с Карли и сега бяхме готови да продължим пътуването до Бойзи. Пътят беше доста дълъг, за да го изминем за един ден, затова пренощувахме в скромен мотел в покрайнините на Лас Вегас, далеч от местата за развлечения по „Стрип“, които обикновено посещавах. Макар че изобщо не ми пукаше. Единствената ми грижа беше да намеря прилично място за спане, за да мога да се свържа със Сидни. На следващата сутрин, след като тези задачи бяха изпълнени, двамата с Маркъс отново поехме на път към Картофения щат.

— Щатът на скъпоценните камъни — поправи ме Маркъс, когато ме чу да го наричам така.

— Какво?

— Айдахо е щатът на скъпоценните камъни, а не на картофите.

— Сигурен ли си? — попитах, без дори да се опитвам да прикрия скептицизма си. — Постоянно слушам за картофите от Айдахо. Нито веднъж не ми се е случвало някой да се похвали: „Леле, моят годежен пръстен е с рядък диамант от Айдахо“.

Върху устните му заигра усмивка, но очите му останаха вперени в шосето пред нас.

— Напълно.

Не бях чак такъв мазохист, че да се впусна в тривиален спор с бивш алхимик, но когато пресякохме границата на щата Айдахо и започнаха да се мяркат табели с надписи „Прочути картофи“, се изпълних с увереност кой е правият по въпросната тема.