Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Съществува голяма вероятност Воините да отрекат всичко дори ако алхимиците ги попитат. Те също са обсебени от манията за контрол. Може да се запънат и да не кажат нищо.
— Прав си — обади се Сабрина. — Затова имаме един запасен вариант.
В гласа й прозвучаха предупредителни нотки, които ме накараха мигом да застана нащрек.
— Който е?
Сабрина и Маркъс се спогледаха, сетне тя се извърна към Сидни.
— Следващата седмица Воините ще приемат новобранци в редиците си. Ти би могла да отидеш под прикритие и да се опиташ да се внедриш на по-високо ниво в йерархията и да разбереш къде държат Джил. — Тя говореше забързано, сякаш това би могло да смекчи абсурдността на предложението.
— Искаш да се присъединя към Воините? — възкликна Сидни.
— Не! — заявихме дружно аз и Еди.
— Ти само ще участваш в набирането на доброволци — рече Сабрина, сякаш това беше голяма утеха. — Това е нещо като студентска програма за професионална ориентация.
— Или кандидатстване за член на женски колежански клуб — уточни Маркъс, което ни най-малко не подобри ситуацията.
Трей поклати мрачно глава.
— Зная за какво говорите и това е лудост. — Извърна се към нас, останалите. — Те набират групи от потенциални новобранци, отвеждат ги в някой таен център на Воините и ги подлагат на всевъзможни изпитания, като при това ги карат да си съперничат помежду си, за да докажат способностите си. Спомняте ли си, когато трябваше да се бия с братовчед Салтън Сий?
Воините веднъж бяха взели Соня в плен и я използваха като част от церемония, предназначена да „изпита“ младите членове на организацията. Трей трябваше не само да се бие с братовчед си, но от него се очакваше да убие Соня. Той не беше възнамерявал да извърши убийство, а и тези планове и без това бяха провалени, когато група пазители прекъснаха церемонията и нахлуха на арената, за да спасят Соня.
— Воините познават Сидни — напомни ни Еди. — Тя не може да отиде. Изпратете мен. Аз не бих имал нищо против да поразпердушиня онези изроди. Вече имам опит с това.
— Така е, имаш — съгласи се Маркъс, — но Сидни има повече опит с проникването в секретни обекти и в разузнаването им. Тя може да се сдобие с повече информация. А и те навярно ще познаят и теб.
Сидни се намръщи.
— Не може ли да отидем двамата? Не бих се отказала от подкрепление, а и зная няколко трика, които ще могат да ни замаскират.
Нима ще наблюдаваш безучастно отстрани и ще им позволиш да отидат? — възмути се леля Татяна. Погледнах изумено Сидни.
— Сериозно ли имаш намерение да извършиш тази лудост?
Искам да кажа, че аз самият съм готов на всякакви откачени планове, но това е прекалено дори за мен. Сабрина се намръщи замислено.
— Всеки член на Воините обикновено поръчителства само за един човек, но понякога съм виждала някой да препоръчва двама. Ако успеете да се маскирате, бих могла да вкарам и двама ви.
— Тогава изпратете мен и Сидни — предложих.
— Няма начин — отряза ме Еди. — Аз съм в много по-добра форма, за да ступам онези шантавеняци. Не се обиждай, Ейдриън. — Понечих да възразя, че бих могъл да защитя съпругата си с помощта на духа, но знаех, че на Сидни няма да й се понрави.
— По-добре е ти да не участваш, Ейдриън — съгласи се Сидни. — Ако останеш тук, би могъл с помощта на внушението да накараш Алисия да проговори, когато вещиците я размразят. Никой, освен теб не може да го направи.
Отново отворих уста да възразя, ала не можах да измисля какво да кажа. Сидни ме беше хванала натясно и го знаеше. Исках да отида с нея, но не защото имах конкретен план как да се справя с Воините — просто инстинктивно исках да я защитя. Ала тя беше права за Алисия. Можехме да отпуснем два дни на вещиците, докато Сидни се намира под прикритие при Воините. И да се надяваме, че това ще отслаби магическата защита срещу внушението, която навярно си бе направила Алисия.
— Нима си съгласна да използвам магията на духа? — слисах се аз.
— Не — призна тя. — Надявам се, че те ще успеят да измъкнат нужните отговори от нея с други средства. Но ако се провалят, имам чувството, че ти, така или иначе, ще използваш внушението.
— Ти си много мъдра жена, както винаги — заключих аз.
Тя се усмихна, но виждах съвсем ясно, че тази идея никак не й допадаше. Въздъхна и отново се обърна към Сабрина.