И се възправи сянка [bg]

Въздъхна, взе меха с вино от младежа и си позволи да отпие една продължителна голяма глътка, преди да му го подхвърли обратно.

— Знаеш ли, веднъж те гледах как се биеш. Онзи път, когато стана шампион на Бар-Кхос.

— Надявам се, че си заложил на мен и си спечелил.

— Иска ми се да го бях направил. Но си помислих, че си просто поредният претендент. Онази нощ заради теб загубих цяла кесия крадени монети. Макар че, да си призная, заслужаваше си дори само за да те гледам как се биеш. Мислех, че накрая ще го убиеш.

— Щях да го направя. Ако не ме бяха спрели.

— Не мога да повярвам, че наистина си ти, от плът и кръв, и седиш тук, пред мен. Най-великият боец в цял Кхос. Не е за вярване.

Бул прокара точилото по ръба на острието и не отговори нищо на младежа. Беше минало много време, откакто непознат човек беше изказвал възхищението си от него. Някога тези хвалби му доставяха удоволствие, беше се чувствал по-истински благодарение на уважението на толкова много хора.

Сега това само му напомняше колко непостоянни са всъщност хората.

— Отново говорят за нас — небрежно отбеляза Уикс и кимна към огъня.

Мъжете около него си шушукаха.

Старият Русо, ветеранът от Корос, хвърли поглед с единственото си око в тяхна посока.

Обвинителният му поглед накара Бул да скръцне със затаилите си зъби. Пулсиращата болка в тях му достави удоволствие.

— Намери ли си вече някоя курва?

— Не — призна Бул. — Никоя не иска да ме докосне.

— Вероятно си представят, че ще ги удушиш на мига. — Уикс се засмя пиянски при тази мисъл.

— Не ми се подигравай, момче. Ще ти извадя очите, ако ми се подиграваш.

Младежът сякаш за миг изтрезня и усмивката му стана колеблива. Просна се по гръб и се оригна, което изненада и самия него.

— Не носиш на майтап, шампионе. Това ти е проблемът.

При тези му думи Бул тутакси омекна. Той знаеше, че младият мъж е прав.

Нямаше как да не харесаш това момче. То му напомняше за по-малкия му брат, който беше лекомислен и не се страхуваше от никого. Уикс беше един от малцината, дошли да поговорят с Бул по време на похода. Младежът беше признал, че е крадец, който се преструва на войник, и му бе показал белега от клеймото на китката си. После му каза, че са го пуснали от военния затвор в деня, в който армията се беше строила пред Бар-Кхос.

Бул погледна към меха с вино в ръцете на младежа и каза:

— Мислех, че нямаш пари. Да не би да си започнал да крадеш отново?

— Ходих да плувам край храмовете — отвърна Уикс. — Ако отидеш, преди слънцето да залезе, можеш да видиш монетите на дъното на реката.

— Глупако — изръмжа Бул. — Лош късмет е да се крадат даренията на хората. Да не искаш да си навлечеш проклятие?