Всичко от начало [bg]

И аз се чудя.

Беше преди години. Карахме някакви мебели за слаба гравитация от Домино V, маркова стока. Трябваше да ги доставим близо до Деймос, на частна орбитална станция. Когато я видях, не повярвах на очите си. Астероид, вероятно 90% въглерод, целият чисто черен като огромен черен айсберг. И някой беше забил в него голяма квадратна конструкция. Ужасно място. Помислих, че сме сбъркали адреса, никой не можеше да живее на такова място. Много прилича на еладелдийска охранителна система.

Но оттам отговориха утвърдително на запитването ми. На входа чакаше трантка, която ни включи маркучите. Начинът, по който беше подстригана козината й, показваше, че не е на официална служба там.

— Къде искате стоката? — попитах аз.

Но тя не ми отговори, просто стоеше и ме гледаше отвисоко. И това ме наведе на мисълта, че е нещо повече от помощен персонал. Или че просто не вижда много хора на станцията.

— Тя искща твиди — каза трантката.

И ме поведе по дълъг черен коридор. Страшно студен. С плазмени лампи покрай стените. И с черен каменен под. Придружи ме до комуникационен център и повика някого по уредбата.

Чух събеседника й да пита:

— Какво има, Пру? Казах ти да не ме безпокоиш.

— Искща вди.

— Какво съм искала да видя?

Трантката ме бутна пред камерата на телефона.

От екрана ме гледаше пластмасова глава.

Беше женска глава, направена от пластмаса, със сребристи метални очи. От носа надолу беше истинска.