![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Тежък — произнесе доктор Ирск, опитвайки се да използва един от любимите изрази на чичо Чарли.
— Тежък! Правилно! — закрещя той доволно. На екрана затрептяха и продължиха да се сменят образи. Докторката нямаше представа нито какво показват, нито схващаше значението му.
— Разбира се, че има надежда, Джек! — отекна глас от говорителите. — Винаги има надежда!
— Аз трябва върви и върне пак по-късно — обеща доктор Ирск и побутна лекичко пациента. Тя се изправи в целия си ръст и се приготви да прескочи количката — ако това бъде необходимо.
Чичо Чарли поклати глава.
— Не — инатеше се той. — Не искам да си вървиш, докторе. — Говореше като напълно разумен човек. — Защото имам нещо за теб.
Доктор Ирск плесна с перки, което беше типичен израз на досада и нетърпение.
— Моля да пусне ме — произнесе бавно тя.
— Както желаеш…
Сребристата метална лонгета, обхващаща лявата предмишница на стареца се отдели с тихо бръмчене от подложката на инвалидната количка. Тя се издигна на максимална височина, докато потрепващите пръсти на чичо Чарли се изравниха с гърдите на доктор Ирск.
— Чао, докторе.
Едно миниатюрно черно отворче в предния край на лонгетата изплю облаче газ и в тялото на доктор Ирск се появи голяма червена дупка. Веспанката се закашля мъчително, изпищя и се строполи в предсмъртен гърч на килима, докато всичките й мехури изпразниха едновременно съдържанието си. Стаята се изпълни с ужасна воня.
— Страхотно изпълнение, човече — промърмори доволно застарелият убиец. Той се премести до масата и запали още няколко ароматични свещички. След това повика три от сестрите да отнесат тялото. Сестрите пристъпиха прага с безизразни лица, освен една, чиято дясна вежда потрепваше нервно, сякаш някаква част от сложните механизми вътре се бе развалила. Не беше никак лесно да се управляват и трите едновременно.
— Трябва да внимавам да не се преуморя — обясняваше той на събралите се пред него сестри.
За целта първо си пусна едно страхотно старо рок парче. Междувременно сестрите откриха дистанционното устройство на доктор Ирск и му го донесоха. След това коленичиха и положиха отпуснатото тяло на доскорошната си началничка в носилка. Накрая се изправиха и го изнесоха бавно и тържествено от стаята.
— Почивай в мир — изпроводи ги чичо Чарли и вдигна два пръста.
След това усили докрай музиката.
След известно време вратата се отвори и в стаята влезе мъж е ръчно шит костюм и тъмночервена вратовръзка, пъхнал небрежно ръце в джобовете. Черната му лъскава коса беше гладко сресана. Носеше чифт старомодни очила със златни рамки. Очите му бяха с цвета на капка мастило в пълна вана.
— Вече си мислех, че никога няма да го направиш — отбеляза новодошлият на висок глас, за да надвие воя на колоните.
Чичо Чарли кимна ухилено.
— Дявол те взел, човече, никога ли не чукаш на вратата?
— Е, чак пък никога — завъртя глава новодошлият. — Понякога ми се случва да вляза, да се поразходя насам-натам…
— Какво? — смръщи вежди старецът, не чул нищо от последните думи. Той вдигна дистанционното и намали звука. Нещо на екрана привлече вниманието му и той го посочи с пръст.
Посетителят дори не си направи труда да завърти глава.
— Принцеса Вилхелмина! — възкликна чичо Чарли и се изкиска, сякаш в самото име се криеше някаква шега.
— Готов ли си? — попита го мъжът в сиво.
В коридора ги очакваше добре сложен негър с голяма обеца и пистолет.
— Това е Дан — представи го Грант Непреклонния и го чукна по бронираните гърди, когато преминаваха покрай него. — Ще ти го отстъпя за известно време.
Главата на чичо Чарли се завъртя като купол на боен робот върху туловището.
— Да не застреляш сестричките, човече — извика той през рамо. — Те ми принадлежат. Ама всичките.
Излязоха в коридора и минаха покрай стая № 4, стая №3, стая № 2 и стая № 1. Всички врати бяха затворени. В другия край на коридора ги очакваха двама мълчаливи, въоръжени мъже. Спряха пред вратата на мониторната зала. Грант взе дистанционното на доктор Ирск от чичо Чарли и го приближи към сензора. Разнесе се тихо бръмчене, бравата щракна и вратата се отвори. Той се отмести встрани и даде път на чичо Чарли.