Парижка вендета [bg]

— Откри ли нещо? — попита отгоре гласът на Стефани.

Беше се надвесила над мраморния парапет и гледаше към него.

— Тук няма скрити места.

Нишите вече бяха проверени с помощта на кучета. Не бе открито нищо. В момента претърсваха „Инвалидите“. Засега без резултат. Но след като Ашби беше казал, че църквата ще бъде обект на нападение, допълнителните проверки не бяха излишни.

В момента Малоун стоеше в началото на тясна галерия, осветена от антични бронзови лампи. Това беше криптата на Наполеон II, крал на Рим, 1811–1832 г. Над гроба на сина се издигаше бяла мраморна статуя на баща му в облекло за коронация, със скиптър и глобус с кръст.

Стефани погледна часовника си.

— Наближава началото на срещата — каза тя. — Тази сграда е чиста, Котън. Което означава, че нещо не е наред.

Снощи, малко след бягството на Питър Лайън, те проникнаха в хангара на летище „Хийтроу“ и огледаха чесната. Машината се оказа регистрирана на името на белгийска корпорация, собственост на несъществуващ чешки концерн. Европол направи опит да открие някакъв жив човек, стоящ зад тези фантоми, но всички адреси се оказаха фиктивни. Самият хангар беше отдаден под наем на същия чешки концерн, който беше платил за три месеца напред.

— Лайън умишлено се конфронтира с мен — каза Малоун. — Искаше да покаже, че знае за нашето участие. Остави ни за спомен миниатюрните Айфелови кули, защото е бил сигурен, че ще се върна да ги взема. Дори не скри очите си зад тъмни очила, да го вземат мътните! Искал е да разберем, че е именно той. Въпросът е дали Ашби знае, че ние знаем.

— Предполагам, че не. В момента се намира на Айфеловата кула. Пристигнал е там преди няколко минути. Ако знаеше нещо, вече щяхме да разберем. Научих, че той не обича да се самоизтъква.

Малоун машинално обмисли възможностите. Торвалдсен го беше търсил три пъти, но той не му бе върнал обажданията. Снощи бе останал в Лондон по простата причина, че не желаеше да отговаря на въпроси, свързани с книгата. Поне засега. По-късно щяха да имат достатъчно време да поговорят за нея. Парижкият клуб се беше събрал на редовно заседание. Айфеловата кула щеше да бъде затворена до един следобед. На първото ниво щяха да бъдат допуснати само членовете на клуба, охраната и обслужващият персонал. Малоун беше наясно, че Стефани беше отказала да вкара в охраната взети назаем агенти от френското контраразузнаване. Вместо тях беше предпочела два чифта очи и уши директно в заседателната зала.