Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Coro отговори нещо, но младият мъж не го чу въобще. „Тя ще е тук и утре! Трябва да направя нещо…“. Той пристъпи към момичетата и обградилите ги метъли, и се накани да се включи в разговора. Вратата рязко се отвори до отзад и със студа в бара влетя Алина.

— Ей, голям студ. Давайте виното, нали знаете, че аз само винце пийвам! — възкликна едрото момиче и се намърда между двете мадами, избутвайки назад Чефото. Той се издразни и изръмжа, но не каза нищо. Алина гаврътна набързо налятото й вино и поиска пак. После шумно се изхили на опитите на мъжете да забавляват чужденките и с висок глас и лош английски се намеси в разговора им.

— Паце, слизай се от стола, дай да седна, че се уморих. И да знаеш, че днес ще спя у вас, ’щот едва ли в тоя студ и лед ще успея да се прибера. — Другите се изхилиха, а Викинга само успя да отвори и затвори уста в изумление. Тя го избута от стола и се намърда. При движението светлите й дънки се смъкнаха надолу и пред очите на намусения Чеф се показаха впитите й яркочервени прашки.

— И, пич, — обърна се към Чефото, — не те познавам, ама не ме гледай отзад, заето е.

Всички очи този път се обърнаха към сконфузения Чеф, той изсумтя, но си замълча. Идеше му да я цапне през бъбривата уста, която вече не спираше да мели и му развали плана. Вниманието на Алина се насочи към Кристиана и тя започна да я разпитва.

— Абе, мацко, много си ми сладка, виждаш ми се позната отнякъде… Отде си? — Алина се обърна към нея и я огледа. — Малко си бледа, кат’ смъртник, май нещо не се грижат за тебе. Ей, Фильо, кво седиш и ти, я дай тука на мацето малко винце да зачерви бузите.

Нина само изгледа новодошлата и създалата се суматоха и си продължи разговора. Алина се суетеше около собствения си комфорт на стола и този на чужденките и с люлеещо движение вдигна наздравица към събралите си около тях.

— Ма аз съм те виждала някъде… — не спираше да дърдори тя и да се върти. Фильо погледна застрашително скърцащия под големия й задник стол и се е поотдръпна. Берба се приближи и заслуша сеира. — Сетих се! Ти си от групите… вокалистка си на едните, как бяха… там от Румъниите… Пацѐ, помагай… — Алина го сръчка. Оказал се отново в центъра на вниманието, той се поизпъчи и си побутна шапката назад умислен.

— Бе, бъркаш се, не е групарка тя. Само е позната. Дойде с момчетата за концерта. — Засмука си бирата и поклати глава. Извади си тютюна и засвива цигара в опит да промени темата и да спаси момата от атаката с въпроси. — Тая зима е нищо в сравнение с ония северните. Там мозъка ти замръзва от студ. Пък жените са едни огнени… — примлясна замечтано той.

— Ясно, не си пак в час. Той и сега не се е размразил кат’ гледам. — Отсече бърбораната, а всички се изхилиха.

— Не може да не е топнал чушката… — вметна Козела и наля масло в огъня.

— Ха! — Викинга спря да си свива цигарата и огледа слушателите си. — Страшни мадами са, ма не са ми в категорията… едри и високи викингски жени… там като си в компания с тях само по начина, по който си свиваш цигарата и си навлажняваш хартийката могат да познаят какъв любовник си…