Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Бърка ли те?
— Можеш да я имаш, но искам нещо в замяна… — прошепна в устата му.
Около тях бруталията набираше сила и скорост, но не им пукаше. Младежът не чу, че някой го бъзика, увлечен от момичето. Ръцете й смело се разхождаха по тялото му и вещо увеличаваха възбудата. Изведнъж тя се откъсна от него, разбута го да й направи място да мине. Погледна надолу към още отнесения Чеф, сви сочните си устни в целувка, врътна задник и се изгуби в беснеещата навалица. Младежът скочи, глътна остатъка от бирата и разбута народа. Приближи малката сцена и почти се сблъска с пулта на озвучителя. Отнякъде изникна Мейдъна и му закрещя в ухото, в опит да надвика музиката. Чефото го погледна неразбиращо и направи знак, че не чува. Ицата повтори, но младежът не му обърна внимание. Видя румънката да се качва по малките стълби встрани от сцената към тоалетната. Тупна Мейдъна по гърба и го заряза. Humiliation започнаха следващото парче само секунди след като изсвириха последните акорди на предходното, не давайки на метълите да си поемат дъх.
Чефото се промуши между блъскащите се напред метъли и изкачи стълбите след мадамата. Отметна тежката кадифена завеса и се озова на малка площадка. Зад него завесата се спусна и го обгърна в мрак. Усети присъствието й. Тя го чакаше. Видя проблясващите в тъмнината огньове на очите й. Тя го притегли към себе си за нова целувка, но този път нетърпелива и жадна. За още. Той я обгърна, с двете ръце я подхвана под задника и я подпря на стената. Тя се задъха от възбуда и обви краката си около кръста му. Зашари по тениската му и с един замах я разпра и оголи гърдите му. На слабата светлина младежът видя как зъбите й проблеснаха остри. Тя се изви над него и го захапа по врата. Долу какофонията от звуци не спираше преминала в „Bleeding corpse“. Усети как зъбите й се впиват отново, но този път по-дълбоко. Плътта поддаде и по врата му се стекоха тънки струйки кръв. Чефото изстена, а тя засмука откритата рана. С груб жест я хвана за косите и я отдели от себе си. Привикналите му с полумрака очи срещнаха нейните. Приличаше на красив див звяр. Плъзна дланта си по шията й и с бързо движение смъкна блузата й. Бялата й кожа проблесна в полумрака. Видя, че странните тъмни линии се виеха по гърдите й и образуваха плетеници подобни на руни. „Яки татуси“. Пентаграмата се люшна. Плетениците засияха като полиран обсидиан. „Искам кръвта ти…“, чу я да прошепва, преди отново да се притисне към него. Ръцете й се спуснаха и задърпаха нетърпеливо връзките на панталоните му. Той полудя, когато усети устните й да го обгръщат така, както бутилката преди това. Изстена и на свой ред се подпря на стената. Тя се възползва, заби ноктите си в голите му гърди и го надра, спускайки ги надолу към корема му. Нови струйки кръв се процедиха и се стекоха по тялото му. Тя изръмжа като зверче, облиза устните си и след това езикът й се плъзна по него, лочейки кръвта като котка. Чефото изстена изненадан от новите усещания. Болката от пресните рани се смеси с удоволствието, което изпита. Но искаше още. Изправи я, но преди да се усети тя отново впи устни в раната на врата му и засмука този път по-силно. Прималя му, но се окопити.
— Не прекалявай, малката…
„Дай ми още… и тя ще бъде твоя завинаги…“, чу я да шепне отново. Шепотът й се превърна в котешко мъркане и той не можа да различи отделните думи. Стори му се, че тя тихо мърмори някакви рими, но кръвта кипеше във вените му и той игнорира страхливото гласче в себе си. Обърна я към себе си и бързо се понесе на вълните на удоволствието. Искаше я, сега искаше нея, безименната. С огнените й очи и болката, която му донесе. И насладата. Такава наслада не беше изпитвал. Тя го пое целия, обгърнала го с дългите си крака и посрещаше движенията му. Плетениците по тялото й блестяха, тя заби отново зъби в плътта, смучейки кръвта му. Дългата й коса се виеше и го омайваше с аромата си. Концертът на метри под тях беше на финала си. Метълите ревяха и беснееха. Бандата се раздаваше до край. Движенията им се ускориха трескави. Двамата се търсеха. Бързо, рязко и грубо. Музиката бучеше брутална, тежка и режеща. Тя изви гърба си назад, когато двамата достигнаха кулминация и в полумрака на помещението, все още в екстаз, той видя неземно същество в ръцете си. Разнесоха се последните жици на „Savior of human destruction“ и овациите на публиката. Все още задъхани, двамата пооправиха дрехите си, момичето приглади косите си, бързо го целуна и преди да излезе, я чу да казва:
— Предстои промяна… болка и още наслада… бъди готов… — и се шмугна през завесите.