Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Свърши ми питието, ще ме почерпиш ли? — Зноен глас измърка в ухото му. Той се обърна и видя пред себе си огнени очи. — Май останах сама, ще ми правиш ли компания?

Тя го погледна отново, вдигна вежда и слезе по стълбите. Чефото проследи лекото поклащане на стегнатия й задник и побърза да изпълни поръчката. Смъкна се по стълбите и седна до нея в един от ъглите на тъмната зала. Отвори няколко пъти уста в опит да я заговори, но смутен едва й каза „наздраве“ и се облегна се на студената стена. Humiliation се появиха и го спасиха от неловкото мълчание. „Поне има за какво да си говорим,“ помисли си младежът и се обърна към момичето до него. Интрото беше брутално. Още с първите акорди метълите се стълпиха и зареваха. Фронтменът развя дългите си тъмни коси и разцепи микрофона. Светкавици се разсвяткаха и бири се надигаха. Мацката метна вял поглед към малката сцена и куфеещите диваци. Отпиваше от бутилката, а Чефото в захлас проследи как тъмночервените й устни я обвиваха при всяка глътка. Отмести поглед, забравил темата, и погледът му отново попадна на пентаграмата. Най-долният лъч се гушеше в гънката на гърдите й и острото му връхче леко я беше позачервило. Устата му пресъхна от мислите, които го споходиха. „Тя знае, че я гледам“. Бандата заби „Minefields“. Зърната се втвърдиха под погледа му. „Мамка му, няма бельо под блузата…“. Вдигна очи към нейните и видя, че тя го наблюдава. Кръвта нахлу в главата му. Знаеше, че се е изчервил като момиче, но този път не сведе очи. Гледаше я и не мигаше. Стори му се, че в дълбините на черните очи просветнаха червени огньове. Тя се наклони към него, полуотворила устни. Видя острите зъбки преди тя да впие устни в неговите. Усети ръката й на коляното си. „Не е истина…“, успя да си помисли младежът преди всички мисли да се изпарят от главата му. Целувката го завладя напълно. Сладките й устни и пъргавият език го подлудиха с обещанията си. Той обхвана с длан лицето й, пръстите му се заровиха в косата й и задълбочи играта на устни и езици. Прокара ръка по гърдите й и се заигра с едното зърно. Тя простена под него, захапа долната му устна и леко я подръпна. Чефото изръмжа, тя отпусна захапката и се отдели от него.

— Харесваш нея, нали… искаш я… — прошепна в ухото му.

Чефа я погледна и видя червените пламъци отново. Не отговори, смутен от новия неочакван обрат на разговора и вечерта. Тя отметна коса и той се загледа в странните тъмни линии по врата й. Започваха от тила й и се губеха, скрити под дрехите. С пръст проследи едната от тях и когато стигна основата на врата й, хвана в юмрук косата й и я стисна. Наведе се към нея и проговори: