Тихият палач [bg]

Бентън паркира на запазено място на няколко клетки от необозначения с полицейски знаци син форд на комисаря. Гари Евърман все още беше тук по това време. Може би наблюдаваше Лео Ганц през прозрачното огледало. След това се сетих за Мачадо. Надявах се да не се натъкнем на него.

— Опитвам се да реша кой е най-добрият начин да се справя с това. — Под „това“ Бентън имаше предвид Марино. — Самопризнанията на Лео Ганц в най-добрия случай са замърсяващи ефира и досадни и Марино ще иска да го пусне, да изтръгне колкото може повече информация от него и след това да си го разкара от главата.

— Май смяташ, че не бива да се постъпва така. — Слязох от колата.

— Така е — каза той, докато минавахме покрай редица бели мотоциклети БМВ, разкрасени с полицейски емблеми, светлини и сирени.

— Защо?

Той бутна вратата, която водеше към първия етаж на модерна сграда, първоначално построена от биотехнологична компания и след това продадена на общината. — Най-безопасно би било да го държим известно време заключен.

— Най-безопасно за кого?

— Най-безопасно за Лео и може да се окаже, че той точно това иска. — Край лъскавата гранитна стена с асансьорите Бентън кимна на четирима униформени полицаи, млади и едри, с оръжия и бронежилетки. Изглеждаха ми познати, но не се сещах кои са.

Те се събраха край вратата и не отвърнаха на кимването. Насочиха вниманието си към мен и аз вече усещах какво предстои. Хрумна ми, че са ни очаквали.

— Как сте, докторе?

— Какво сте намислили тази вечер, господа? По всичко личи, че пазите улиците повече от сигурно.

— Нали знаете кой е в града.

— Знам, разбира се — отвърнах аз, докато Бентън остана без нула внимание.

— Може ли да ви попитаме нещо?

— Заповядайте.

— Миналия месец настинах и още ми е запушен носът.

— И аз така, не мога да се отърва от кашлицата — каза другият.

— Аз също — обади те трети.

Четиримата говореха един през друг, вниманието им бе насочено изцяло към мен, все едно Бентън го нямаше. Той беше спокоен и невъзмутим. Не показваше никаква изненада от шеговитото посрещане, нито от това, че мъже в перфектно здраве търсеха медицински съвети. Напрежението и омразата към ФБР бяха осезаеми след атентата на Бостънския маратон и убийството на Колиър, полицая от Масачузетския технологичен институт, близък колега на полицаите от Кеймбридж. Неговият участък беше в рамките на града. ФБР бяха обвинени, че не са споделили разузнавателна информация, но това не беше нищо ново. Този път беше лично.

Продължиха да се шегуват с мен, за да натрият носа на съпруга ми. Всичко беше в негова чест, пасивно агресивно поведение на ръба на тормоза. И бях убедена, че са ни видели да идваме. Колата на Бентън привлича внимание. Достатъчно беше един полицай да ни е забелязал и да е предупредил останалите да дойдат да му се подиграват. И не можех да кажа, че ги обвинявам. Бентън натисна копчето на асансьора отново и аз разбрах, че е притеснен, въпреки че не го показваше. Вратите се отвориха и влязохме в кабината.