Гробовни тайни [bg]

— Добро утро. Налага се да закусваме овесени ядки. По-късно непременно трябва да отида на пазар.

— Няма лошо в овесените ядки.

Тя разтърка очи.

— Чувствам се ужасно. Предполагам, че и изглеждам така.

Според мен беше точно обратното. Въпреки разрошената от съня коса и размъкнатия халат в стойката й се долавяше котешка грация. Тя ме улови, че я гледам.

— Какво има? — попита с усмивка.

Острото иззвъняване на телефона ми подейства като студен душ. По дяволите! Надявах се да успея да разкажа на Софи за анонимното обаждане преди Роупър или Нейсмит да се обадят.

— Сигурно е за мен — казах аз бързо, но тя вече бе вдигнала слушалката.

— Да… О! — тя направи недоволна гримаса и изговори само с устни Роупър. — Да, тук е. Един момент.

Подаде ми слушалката, като ме гледаше въпросително. Разказах на Роупър за телефонното обаждане в малките часове на нощта. Присъствието й ме караше да се чувствам неловко.

— Защо смяташ, че е бил Монк? — попита ме той.

— Преди всичко, заради факта че не каза нищо. Хората обикновено се извиняват, ако наберат грешен номер, и… — спрях и погледнах към Софи.

— И какво? — подкани ме Роупър.

По дяволите! Софи направо ме пронизваше с поглед.

— Може да си въобразявам, но останах с впечатлението, че е… изненадан. Не очакваше да чуе точно моя глас.

— И разбра всичко това само от едно мълчаливо позвъняване?

В гласа му се долавяше недоверие, но докато чаках да се съмне, имах достатъчно време да премисля всичко.

— Как можеш да си сигурен, че въобще е бил мъж? — продължи той.

— Дишането беше прекалено дълбоко, за да е на жена. Освен това гърдите му свиреха, като че ли бе силно задъхан или страда от астма.

— Значи дишаше тежко, така ли? Сигурен ли си, че не е било неприлично обаждане?

Стиснах здраво слушалката на телефона.

— Предполага се, че Монк е получил инфаркт, преди да избяга. Може да се окаже, че не се е преструвал.

Не вярвах, че ако е получил инфаркт, Монк би имал физическата сила да избяга, но все нещо е накарало лекарите в затвора да му повярват. Чух някакъв странен звук в слушалката, докато Роупър обмисляше думите ми: явно почукваше с химикалка по зъбите си.

— Въпреки всичко ще проверим номера на телефона — каза най-после той. — Виж какво, ще мина малко по-късно и ще снема показанията ти.

— Не си прави труда. — Стомахът ми се сви при мисълта за това.

Роупър се изкиска носово:

— Няма проблем, доктор Хънтър. Симс и без това иска да ви наглеждам с госпожица Келър.

Думите му можеха да се изтълкуват двояко, помислих си аз, докато затварях телефона. Софи стоеше с ръце на кръста и ме гледаше втренчено.