Договорът „Паганини“ [bg]

Въпреки края на гражданската война на хартия, Джанджавид продължаваше със систематични чистки: изнасилваха жени, убиваха мъже и момчета, подпалваха жилища.

Пенелопе се бе загледала в бягащите арабски деца, бе се приближила и вдигнала оцелелите глинени фигурки от пътя, когато някой я извика:

— Пени! Пени!

Потрепери от страх, обърна се и видя Джейн Одуя да й маха. Джейн беше закръглена и нисичка, облечена в изтъркани от пране дънки и жълто яке. Едва я разпозна. Лицето й се бе сбръчкало и състарило само за няколко години.

— Джейн!

Прегърнаха се силно.

— Не трябва да говориш с тези деца — промълви Джейн. — Те са като всички останали, мразят ни, защото сме черни, не мога да ги разбера. Мразят черната кожа.

Джейн и Пенелопе се бяха запътили към бежанския лагер. Тук-там хората бяха започнали да се събират, за да хапнат и пийнат.

Миризмата от загоряло мляко се смесваше с вонята от тоалетните. Сините найлони на ООН се виждаха навсякъде, използваха се почти за всичко: завеси, защита от вятъра, чаршафи. Стотиците бели палатки на Червения кръст трептяха на вятъра, веещ над равнините.

Пенелопе бе последвала Джейн в голямата болнична палатка. Слънчевата светлина, преминаваща през белия плат, изглеждаше като посивяла. Джейн надникна през найлоновия прозорец в хирургичното отделение.

— Медицинските ми сестри се превърнаха в кадърни хирурзи — каза тихо. — Съвсем сами извършват ампутации и по-леки операции.

Две слабички момчета, около тринайсетгодишни, бяха внесли голям кашон с превързочни материали и го наредиха внимателно до няколко други. Дойдоха при Джейн, получиха благодарностите й и молба да помогнат на жените, пристигнали току-що, които се нуждаеха от вода, за да промиват раните. Момчетата излязоха и скоро се върнаха с големи пластмасови бутилки.

— Бяха към арабската милиция — поясни Джейн, кимайки към момчетата. — Но сега всичко е в застой. Поради липса на боеприпаси и оръжия се установи някакъв баланс, хората не знаят какво да правят, мнозина започнаха да помагат. В мъжкото училище доста от младежите са от милицията.

Една жена на носилка бе простенала, Джейн се завтече към нея, погали я по лицето. Едва на петнайсет години, но беше в напреднала бременност и с ампутиран крак.

През целия ден Пенелопе бе работила редом с Джейн, не задаваше въпроси, не говореше за нищо, правеше всичко каквото й кажат, за да се използват максимално лекарските познания на Джейн и колкото може повече хора да получат помощ.

Един африканец на около трийсет с красиво лице и мускулести рамене се бе приближил до Джейн с малка бяла кутийка.