Договорът „Паганини“ [bg]

— Никой няма да ни се притече на помощ тук, трябва да продължим — казва тя. — Ако стигнем малко по-нагоре покрай брега, то…

Млъква и поглежда Бьорн, който се е свил на ръба на леглото в синьото кожено сако.

— Добре — казва той тихо. — Направи го.

— Няма да те оставя.

— Но аз не мога, Пени — оплаква се той, без да я поглежда. — Краката ми, не мога да тичам, може би мога да повървя само половин час, но раните, те все още кървят.

— Ще ти помагам.

— Може би няма други телефони на острова, нямаме никаква представа.

— Не възнамерявам да участвам в отвратителното му…

— Пени, трябва… трябва да говорим с полицията, нужен ни е телефонът му.

Осиан отваря вратата с широка усмивка. Облечен е в леопардово сако, увит с леопардова кърпа около бедрата. Пристъпва с галантни движения към огромния диван, за да покаже как се е издокарал. Завесите са спуснати, а мебелите преместени до стената, за да може да се движи свободно из стаята. Той се разхожда на светлината пред двата лампиона, спира и се обръща.

— Скъпи петъчни купонджии, времето минава бързо, когато се забавляваме — казва той и намигва. — Настъпи часът на „Състезанието“ и на посрещането с „добре дошла“ на тазвечерната телевизионна звезда: една мръсна комунистка с малолетния си любовник. Наистина странна двойка, ако питате мен. Една вещица и един млад мъж с добре поддържано тяло.

Осиан се смее и помпи мускули пред въображаемата камера.

— Хайде! — вика той и бяга на място. — По стените! Всички готови ли са с бутоните? Давам ви… „Истина и последица“! Осиан Валенберг предизвиква — Вещицата и Красавеца!

„Водещият“ слага празна винена бутилка на пода и я завърта. Тя прави няколко кръга, преди да спре с гърло, насочено към Бьорн.

— Красавеца! — вика Осиан усмихнат. — Красавеца е първият кандидат за бръснене! Ето и въпроса. Готов ли си да чуеш истината и нищо друго, освен истината?

— Абсолютно — въздиша Бьорн.

Капка пада от върха на носа на Осиан, когато отваря плик и прочита високо:

— За кого си мислиш, когато правиш секс с Вещицата?

— Интересно — промърморва Пенелопе.

— Ще получа ли телефона, ако отговоря? — запазил самообладание пита Бьорн.

Осиан издава напред устни като дете и поклаща глава.

— Не, но ако публиката ти повярва, ще получиш първата цифра на пин кода.

— А ако избера „последица“?

— Тогава ще се състезаваш с мен, а публиката ще избира — казва Осиан. — Но времето минава: тик-так, тик-так. Пет, четири, три, две…

Пенелопе разглежда Бьорн на силната светлина, мръсното му лице, обраслата брада и сплъстената коса. Ноздрите му са почернели от засъхналата кръв, очите — уморени и кървясали.