![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Йорген, разбрах всичко това, прегледах документите и, разбира се… ясно е, че ще подпиша, но аз току-що започвам и за мен е важно да проявя особено внимание.
— Въпреки че аз самият съм прегледал сделката — засяга се Йорген. — Без да забележа каквито и да било неясноти.
— Не, но…
— Къде си сега?
— Вкъщи — казва Аксел учудено.
— Ще изпратя документите с куриер — лаконичен е Йорген. — Той ще те изчака да подпишеш, за да не губим повече време.
— Не, утре ще ги прегледам.
Двайсет минути по-късно Аксел излиза в антрето, за да получи пратката на Йорген Грюнлихт. Изненадан е от настойчивостта, но не вижда причина да бави сделката.
53.
Подписът
Аксел отваря вратата и посреща куриера. Топлият вечерен въздух нахлува заедно с думкащата музика от празненството по случай приключването на годината в колежа по архитектура.
Поема папката и по някаква причина се смущава да подпише договора пред куриера, като че ли е някой, който е готов на всичко, стига малко да го попритиснат.
— Дайте ми една минута — казва Аксел и го оставя в антрето.
Минава по коридора вляво, покрай долната библиотека към кухнята. Подминава работния плот от тъмен камък, черния лъскав шкаф и спира до хладилника с двойна врата и машина за лед. Изважда малка бутилка минерална вода и отпива, разхлабва вратовръзката си, сяда на високия бар и отваря папката.
Всичко е прегледно и изглежда в ред, не липсва нито едно приложение, становището на Съвета по контрол на износа, класификацията, предварителното одобрение, копията за Комисията по външна политика и обявата за търг.
Преглежда документите относно разрешителното за износ, важното решение, прелиства и стига до реда, на който генералният директор на Инспектората за стратегически продукти трябва да напише името си.
Нещо като хлад, кратко втрисане минава през тялото му.
Сделката е голяма и е от значение за търговското салдо на страната, рутинен случай, позабавен от самоубийството на Карл Палмкруна.
Разбира, че положението на Понтус Салман никак не е розово, може би сделката ще се изплъзне от ръцете на компанията му, ако се забави допълнително.
Но същевременно осъзнава, че е притискан да одобри износ на боеприпаси за Кения, без да може лично да гарантира правотата на решението.
Аксел намисля как да постъпи и настроението му веднага се подобрява.
В близките дни ще посвети всичкото си време на този случай и тогава ще подпише разрешителното за износ.
Ще го направи, знае, че ще го направи, но не сега. Не го интересува дали ще се ядосат и възмутят. Всъщност той решава, той е генералният директор на Инспектората за стратегически продукти.
Взима писалката и на реда, очакващ подписа му, рисува усмихнато човече с балончета, излизащи от устата му.
Връща се в антрето и със сериозен вид подава папката на куриера, след което се качва по стълбите. Дали Бевърли наистина е горе, или не е посмяла да си признае, че се е измъкнала.
Ами ако се е измъкнала и изчезне?…
Взима дистанционното от бюфета и пуска избрано от най-ранните парчета на Дейвид Боуи.
Музикалната уредба прилича на мъждукащ слитък стъкло: безжична, с вградени тонколони, напълно незабележими.
Продължава към витрината, отваря декоративната стъклена вратичка и поглежда лъскавите бутилки.
За миг се поколебава, преди да извади номерирана бутилка уиски „Хейзълбърн“ от фабриката в Спрингбанк, намираща се в област Кемпбелтаун в Шотландия. Беше ходил там и си спомняше стогодишния казан за ферментация, който все още се използваше. Похабен, боядисан в яркочервен цвят, дори без капак.
Аксел Рисен изважда тапата и вдишва аромата на уискито: плътен като земя и тъмен като небе пред буря. Слага обратно запушалката, връща бавно бутилката на поличката и забелязва, че уредбата е избрала песен от албума Хънки Дори.
But her friend is nowhere to be seen. Now she walks through her sunken dream, to the seat with the clearest view, and she’s hooked to the silver screen, пее Дейвид Боуи.