Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Вратата на апартамента на брат му хлопва. Аксел поглежда навън през огромния панорамен прозорец с изглед към гъстата градина. Дали Роберт ще се появи, и в същия момент на вратата се чука.
— Влез — извиква на брат си.
Роберт отваря вратата и влиза в салона намръщен.
— Разбирам, че слушаш боклуци, за да ме дразниш, но…
Аксел се усмихва и припява:
Take a look at the lawman, beating up the wrong guy. Oh man! Wonder if he’ll ever know: he’s in the best selling show…
Братята правят няколко танцови стъпки, приближават се до отворената витрина и надничат към бутилките.
— Заповядай — сухо казва Аксел.
— Искаш ли да видиш моя Щросер — да го спра ли за малко?
Аксел свива рамене, Роберт натиска бутона за пауза, звукът намалява и плавно затихва.
— Готов ли си вече?
— Стоях цяла нощ — отвръща Роберт с широка усмивка. — Сложих струните й тази сутрин.
И двамата млъкват. Преди много години майка им вярваше, че Аксел ще стане прочут цигулар. Самата Алис Рисен беше професионален музикант, бе свирила втора цигулка в дворцовата капела на стокхолмската опера в продължение на десет години и открито фаворизираше първородния си син.
Всичко рухна, когато Аксел учеше в Музикалната академия и стана един от тримата финалисти в конкурса за млади солисти „Юхан Фредрик Бервалд“25, който води направо към световния елит.
След конкурса Аксел заряза музиката и започна да учи във Военната академия в Карлсборг. По-малкият му брат Роберт трябваше да заеме мястото на музиканта в семейството. Като повечето завършили Кралската музикална академия, Роберт никога не стана цигулар звезда. Въпреки това свиреше в камерен оркестър и преди всичко стана известен майстор на цигулки, затрупан с поръчки от целия свят.
— Покажи ми цигулката — казва Аксел след малко.
Роберт кимва и взима инструмента, изящество, лакирано в огненочервено, с основа от тигрово раиран клен.
Застава пред брат си и започва да свири игрива мелодия от пътешествието на Бела Барток из Унгария. Аксел винаги го е харесвал. Барток открито е критикувал нацизма и трябвало да напусне родината си. „Като композитор е мислител, който понякога успява да пресъздаде кратки мигове на щастие. Меланхолична народна музика сред останки от разруха“, мисли си Аксел, когато Роберт свършва.
— Звучи доста добре — казва Аксел. — Но трябва да преместиш напред магаренцето, защото леко глъхне…
Лицето на брат му изведнъж помръква.
— Даниел Щросер каза… че иска такова звучене — обяснява кратко той. — Иска цигулката да звучи като една млада Биргит Нилсон26.
— Тогава без съмнение трябва да преместиш магаренцето — усмихва се Аксел.
— Не си много вещ, исках само…
— Иначе е направо фантастична — избързва да каже Аксел.
— Нали чуваш звука — сух и остър, и…
— Не казвам нищо лошо за него — продължава Аксел невъзмутимо. — Казвам само, че има нещо безжизнено, което…
— Безжизнено? На този инструмент ще свири познавач на Барток — продължава Роберт. — Говорим за Барток, а не за Боуи.
— Може би не съм чул добре — отстъпва Аксел.
Роберт отваря уста, за да отговори, но се спира, когато чува съпругата си Анет да чука на вратата.
Тя отваря и се усмихва, когато го вижда с инструмента.
— Пробвал си Щросеровата цигулка? — пита тя в очакване.
— Да — грубо отвръща Роберт. — Но Аксел не я харесва.
— Не е вярно — казва Аксел. — Сигурен съм, че клиентът ще остане повече от доволен. Това, за което говорих, е може би само в моя мозък, който…
— Не го слушай, та той не разбира нищо — прекъсва го Анет раздразнено.
Роберт иска да си върви, да прибере и съпругата си, не желае сцени, но тя продължава да говори на Аксел с писклив глас.
— Признай си, че си го измислил.
— Всичко е идеално, само магаренцето…
— А ти кога си свирил за последен път? Преди трийсет, четирийсет години? Тогава си бил просто дете. Мисля, че трябва да се извиниш.
— Престани — спира я Роберт.
— Кажи „извинявай“ — настоява тя.
— Добре, извинявай — казва Аксел и усеща, че се изчервява.
— Защото излъга — продължава тя. — Защото не можа да похвалиш Роберт за новата му цигулка така, както заслужава.
25
Юхан Фредрик Бервалд (1787–1861) — шведски цигулар, диригент и композитор. — Бел.прев.
26
Прочута шведска сопрано певица. — Бел.прев.